Без заглавие.

Ад

Мрак се спусна, измести светлината,
писъци пронизаха тишината...
Силен вятър усети се в гората,
със страх изпълни се душата.
Тъмни сенки прелитаха в небето,
самият Ад сякаш изплува от морето...
Земята разтвори се със трясък,
демони излизаха със крясък.
Изпепеляваха всичко, изпречено пред тях,
оставяха след себе си единствено прах....
Ангели заплакаха със кървави сълзи,
щом видяха земята да гори.
Хората пищяха ужасени,
знаеха, че няма как да бъдат спасени:
денят на Страшния съд дойде,
Дяволът без милост душите им отне.
Нищо добро не остана по света,
навсякъде царуваше единствено Смъртта...
Денят тъй чакан не дойде, нощта остана,
и тъмнина завинаги земята обхвана...

Изгрев

Сълзи се стичат по лицето й красиво,
стои безжизнена в нощта,
сърцето й преди толкова щастливо,
сега кърви от самота.

Животът няма смисъл,
няма вече светлина,
съдбата й той бе орисал,
изход тя намира единствено в смъртта.

Той остави я сама
и назад веднъж не погледна,
а след себе си остави само тишина.

Сутринта дойде и слънцето изгря,
птиците прекрасни песни пееха,
навсякъде блестеше ярка светлина...

Само в една стая затъмнена,
девойка красива лежеше,
от непоносима болка ранена,
а сърцето й безумно кървеше...

Хубави са и преди съм ти го казвала, поне за първото де... Ама трябва да им намериш и заглавие, нещо хубаво, дори и да не е свързано пряко с текста от стихотворенията... Иначе са много добри, трябва по-често да се пробваш и от време на време да разнообразяваш мрачната си тематика... И на смешните неща много те бива...

Ем аз имам и още едно, ма няма да го пиша тука...то е на друга тематика ....Иначе мелси

Много са хубави good

Мелсиии

ХАРЕСВАТ МИ

Пожар

Пожарът, който в нея гори,
изпепелява й душата,
и заради него дори да я боли,
тя вижда само красотата.

Всеки път, когато я прегърне,
за миг светът замира,
но щом той бързо се обърне,
от болка всичко в нея умира.

Цялата си любов тя на него дава,
всеки час и всеки ден
тя на него посвещава,
но той остава все толкова студен.

Той погубва й душата,
с адски пламъци опожарена,
но въпреки това в нея грее светлината,
а в него тлее тъмнината заледена.

Прощава тя всички негови грешки,
за да бъде с него всичко дава,
забравя дори и миговете тежки,
без значение, че себе си предава...

...и въпреки сълзите по нейното лице,
и дори душата й от болка да кърви,
пожарът в нейното сърце,
не ще престане да гори...

Страхотни са ако може пусни още blush

Ооо, мерси, мерсииии blush

Ами, трябва да пусна няколко наистина... =P