Беше нощ. Лъст се прокрадваше из сенките, стремейки се да не я забележат. Искаше да се измъкне от Рекито без никой да знае. Нещо я влечеше извън града, дори извън цял Сикут. Но за да излезе извън държавата безопасно, първо трябваше да се махне от столицата, а това не беше лесно, тъй като не можеше с магия да излезе от града. Докато се носеше по улицата, внезапно спря. Беше чула шум. Калима настръхна и оголи зъби. Лъст веднага вдигна ръце, готова да прати заклинание. Оказа се обаче, че това е просто котка, която претича пред тях. В този момент обаче от тъмната улица пред тях изскочи някакъв мъж.
- Я виж ти...какво имаме тук...Какво правиш сама в това късно време и по тези опасни места, госпожичке? - каза мъжът и злобно се ухили.
- Ако ти е мил животът, нищожество, веднага се махни от очите ми... - отговори Диаболика и в очите и се появи гняв.
- Не мисля, че едно момиче може да ме заплашва...Ще си платиш за наглостта, хубавице! - и мъжът й посегна, но в същия момент Калима скочи и го повали на земята.
- Току-що направи огромна грешка... - каза Лъст, вдигна ръце и прошепна: - Мортуо долорес... - в този момент мъжът започна да пищи и да моли за милост...Диаболика обаче го гледаше и се смееше...След малко време мъжът издъхна от непоносимата болка. Лъст свали ръцете си и промълви: - Предупредих те, момче...
След това каза на Калима:
- Твой е, миличката ми. - Животното изръмжа доволно и нападна "вечерята" си.
След като пантерата се нахрани, Диаболика заличи следите и остатъците и продължи надолу по улицата.
През останалото време не срещнаха повече неприятности и най-накрая стигнаха до голямата порта, пазена от десетима стражи. Двете се скриха в сянката на една сграда и Лъст прошепна заклинание, което ги направи невидими. След това тя се приближи до един от стражите, докосна го и промълви на ухото му :
- Отвори вратата...но без никой да те види. - Очите му придобиха празен вид, сякаш нямаше разсъдък и леко кимна с глава. След това каза на останалите пазачи:
- Нещо прелетя в небето! - всички извърнаха погледи нагоре, той бутна леко портата, и Диаболика заедно с Калима бързо се измъкна навън. Доволна от свършеното, тя се замисли накъде да поеме сега. Тогава в главата й изникна отговорът...Лапсус.
Съб Яну 05 2008, 14:54
