Задачата...

Графът барабабнеше нервно с пръсти по бюрото, докато вестоносецът излизаше през масивната врата. Така значи... Ако изиграеше картите си както трябва, всичко щеше да се нареди перфектно. И тогава онази Рафа нямаше да му се метлярка пред очите, в най-добрия случай – завинаги. Оставаше само да убеди владетеля. Без да губи и миг мъжът прекоси почти набегом кабинета си и се отправи към тронната зала...

Асмира се събуди рязко. В началото си помисли, че е от силния трясък прозвучал преди няколко секунди, но изведнъж я обля студена вълна и тя си спомни ужасния кошмар. Сигурно той я накара да скочи така в леглото. Младата херцогиня стана бързо, загърна се в един тежък плащ и излезе на широката тераса, за да види какво става. Все още се зазоряваше, но имението вече кипеше от живот. Множество работници сновяха насам-натам и младата херцогиня видя, че необичайният шум е бил предизвикан от някакъв невнимателен слуга с нещастен и притеснен вид, който припряно събираше разпилелите се по мраморните плочи пособия. Рафа тъкмо се канеше с досада да се върне в спалнята, когато видя че конник с емблемата на кралските вестоносци шеметно влетя през главната порта. Жената на бегом се прибра в стаята...
Когато слезе, мъжът разговаряше с главния иконом.
- Херцогиньо, добро утро! Надявам се, че сте прекарали една спокойна нощ – слугата се поклони. – Дошъл е вестоносец на краля, казва че има спешна новина за вас. Оставям ви, за да приготвя закуската.
- Благодаря, Астпак. – Асмира се усмихна, - Можеш да вървиш.
С последнен поклон икономът излезе от стаята и се запъти към ежедневните си задачи. Младата Рафа се обърна към госта си и с жест го покани да седне:
- Прислугата от Венети е винаги на ниво... – жената се настани в едно голямо кресло. – Надявам се, че нищо лошо не се е случило.
- Слава на владетеля, не, госпожице. Благодарение на братята ви бунтът беше бързо потушен. Да се надяваме, че няма да се повтори. –вестоносецът изпъна гръб. – В действителност нямам новини за вас. Тук съм по поръчка на господаря Асю, желае да ви види незабавно. Твърди, че било спешно и най-добре ще е да потеглите още днес преди обед. Мисля, че е нещо го е смутило.
Асмира слушаше мълчаливо, но мислите й препускаха по-бясно от всякога. Спешно? И явно не искаше да споделя нищо чрез посредник.
- Разбира се, заповедта му ще бъде изпълнена. Тръгвам веднага щом се приготвя. Също така ще изпратя някого да се погрижи за вас и коня ви. Предполагам, че сте уморени. Сега, ако обичате ме извинете.
Херцогинята дръпна една скрита връвчица и след няколко секунди на вратата се появи прислугата. Рафа даде няколко кратки заповеди и се запъти отново към спалнята си.

- Но госпожице, моля ви! Каретата ще бъде готова до полвин час! Няма да закъснеете...
- Каретата ще ме забави излишно по пътя, Астпак. Също така имам много повече доверие в собствените си възможности и жеребеца ми. Махакос също ще ме придружава, няма за какво да се притесняваш.
Икономът погледна белия тигър, който се навърташе наоколо. Това животно винаги оставяше неприятно чувство у мъжа.
- Разбира се, но...
- Никакво “но”, Астпак! – прислужникът се начумери. Ако нещо се случеше с младата Рафа, щеше да се раздели с главата си доста по-скоропостижно отколкото му се искаше. Проклети лапсусци. Винаги мислеха само за себе си...
- Дала съм всички нужни нареждания какво да се прави в мое отсъствие. Надявам се да наглеждаш работата, сега имението е твоя отговорност. Аз потеглям. Ако нещо се обърка ще бъдеш информиран незабавно.
- Разбира се, херцогиньо. Оставете всичко на мен, ще се погрижа за земите ви. – мъжът се поклони – Желая ви лек път и нека божествата ви закрилят!
Асмира препусна. От месеци искаше да се махне от това скучно място, но баща й я беше задължил да се грижи за имението докато го нямаше. Братята й бяха по фронта, а всичките й сестри се бяха изпомъжили и разбира се, стояха при своите съпрузи. Тя също имаше своите задължения, най-вече към владетеля. Ето защо сега отиваше към столицата...

Столицата беше голяма, богата и пълна с живот. Тук беше родното място на Асмира, тук тя се чувстваше най-добре. Пристъпвайки по стъпалата водещи към двореца, тя си спомняше отминали години, лица, събития...

Тронната зала беше все така внушителна. Огромна и богато украсена тя умело представяше могъществото на имератора и Лапсус. Асмира с наслада си спомняше хубавите моменти от детството й прекарани тук, докато двама стражи я придружаваха към трона. Владетелят седеше потънал в разкош, но вместо да го превръща в някой разплут старец, то той му придаваше само още повече достолепие. Младата Рафа се поклони, а след това бе поканена да седне. Асю отпрати стражите, но в тронната зала остана личната му охрана, както и няколко от най-близките му съветници. Тя бяха като постоянно присъствие около императора затова Асмира се беше научила да ги игнорира напълно. Мъжът пред нея сякаш беше потънал в дълбок размисъл, но подобни състояния бяха често срещани спред владетелите и херцогинята търпеливо изчака докато я заговори пръв.
- Скъпа ми херцогогиньо, надявам се пътуването да не е било твърде изнурително. Пътят от владенията ви до тук не е нито кратък, нито лек, а вие пристигнахте доста по-бързо от очакваното. - Асю я погледна леко въпросително. Никога не издаваше силни емоции. Ако можеше, щеше да си излее малка по лицето. На моменти това дразнеше Асмира.
- Така е, господарю, но днес предпочетох да пътувам сама и без много бавене. Разбрах, че сте искали да ме видите спешно.
- Наистина, имам една много интересна задача за вас. Днес граф Решар ми съобщи доста необикновени неща, но предполагам, че по-голямата част от тях са истина. Както знаете от известно време насам Хосте и Келебер са във война, която до момента беше доста благоприятна за нас. Но тъй като от Келебер започнаха да пускат шпиони по земите ни, а няколко от техните войници си позволиха да убият наши мирни жители, ние не може да останем беучастни както добре разбирате.
На Асмира започна да й става ясно защо бе повикал точно нея. Имаше ли проблем с Келебер, все тя бе изпращана на мисия...
- Преди една седмица изпратих граф Решар до имератора и днес той се върна с пресни новини. Оказа се, че цялата работа е за делтата на Ацер, но по различни причини. От Келебер са устроили столицата си там и за нищо на света няма да отпуснат тезиземи на друг, но Хосте е заинтересована от нямакъв митичен град с митично оръжие и търси хора за експедиция. Искам да отидете, но мисията ви няма да се ограничи само с помощ. Искам също така да проучите намеренията на империята и какво представлява тоза оръжие. Знам, че сте един от най-добрите ни агенти, доказахте го преди няколко години. Но точно и тази случка постави живота ви в опасност и тя все още не е затихнала, тъй като наградата за залавянето ви не спира да се увеличава. проучих част от екипа, който Хосте изпраща и може да бъдете сигурна за живота си, херцогиньо, но за съжаление не мога да гарантирам същото за собствения си двор. Затова смятам, че ще е най-добре да заминете и да сте в движение, така по-трудно ще ви прихванат. Пък и експедицята е строго секретна, така че... - владетелят се усмихна загадъчно. - Довечера ви очквам на пиреството, а за заминаването ви ще говорим утре сутринта. Искам да обмисля още някои неща. О, и преди да забравя! В покоите ви ви очква пълен списък с изпратените досега и всичко необгодимо за мисията ви. Това е, свободна сте за сега.
Асмира се поклони отново и се отправи към стаята си. Главата й бучеше от мисли, но беше твърде уморена, за да вложи ред в тях....

Naith написа:: Както знаете от известно време насам Хосте и Келебер са във война, която до момента беше доста благоприятна за нас. Но тъй като от Келебер започнаха да пускат шпиони по земите ни, а няколко от техните войници си позволиха да убият наши мирни жители, ние не може да останем беучастни както добре разбирате.

-
2 седмици по-рано: Десетимата започнаха да се обличат и след малко всички изглеждаха като войници от Келебер. Те тръгнаха по пътеката и няколко минути по-късно стигнаха до малко селце. Четирима от тях имаха лъкове и започнаха да стрелят по жителите, а другите ги избиваха от близо. Десет мин. след началото на нападението селяните бяха мъртви или избягали...

...Адена се беше облегнала на един дъб със скръстени на гърдите ръце и нетърпеливо потропваше с крак. Около нея имаше 10-на трупа. Нападателите излязха от гората.
- Готово - каза водачът им. Изгорихме селото и оставихме няколко да избягат
- Добре - кимна Адена. - Облечете им отново униформите!
Малко по-късно избитите келеберски войници отново бяха облечени, а Адена и останалите си тръгнаха.

Асмира бавно прекосяваше коридора, вървейки отново към тронната зала. Миналата вечер се беше въздържала от всякакви коментари пред останалите гости на трапезата на краля. Разговорите се въртяха основно около пограничните проблеми и работата на братята й, но повечето от благородниците предпочитаха по-неангажиращи теми.
Беше внимателно прегледала списъка изготвен от разузнавачите на владетеля. Макар не всички от участниците в начинанието да бяха известни, информацията беше доста изчерпателна. Научи каквото можеше за този Дие и императора на Хосте, както и още няколко души, за които се смяташе, че можеше да са намесени в цялата история. Притесняваше я обаче кой щяха да изпратят от Келебер, защото вестта със сигурност беше достигнала и до техните шпиони. Дали човекът щеше открито да заяви кой е, или напротив – да действа подмолно… Знаеше много добре отношението на всички от страната към нея след убийството, но заповедта на владетеля беше закон в Лапсус. “Пък и какво толкова, помисли си Рафа, може да се окаже забавно…”.
Без много приказки беше приета за аудиенция с императора. След обичайната размяна на любезности, Асю бързо премина на темата.
- Надявам се вчерашният пир да не е попречил на заниманията ви?
Асмира се поклони леко:
- Ни най-малко, владетелю. Внимателно проучих информацията, с която така любезно ме бяхте снабдили.
- Радвам се да го чуя, Рафа, защото до колкото разбрахме господин Дие вече се е отправил на път. За сега никой не знае точните му планове за по-нататъшно развитие на нещата, но очакваме по някакъв начин да се свърже с вас. Бил е информиран за изпращането ви на тази мисия…
Жената се усмихна. Дие със сигурност е бил предупреден да внимава. Всяка от страните се опитваше всячески да се домогне до ценна информация за намеренията на другите, но действията се извършваха подмолно. Показно съществуваха военни и търговски съюзи, дипломатически връзки и какво ли още не. За сега само Венети оставаше във властта на Лапсус, но всичко останало… От край време й беше дотегнало от тези постоянни обтегнати отношения. Предаността към трона й беше попречила да стане скитник като много други разочаровани от политическите игри в Терити. Напоследък обаче тревожни мисли терзаеха ума й и херцогинята започваше да изпитва съмнения. Съгласи се толкова бързо да замине на тази мисия, само защото се надяваше по време на пътуването да намери отговор на поне някои от въпросите. Асю я извади от моментния унес:
- Това е. Заминете, когато пожелаете, но тази вечер ще има бал с маски и ще сте добре дошла, Рафа. Свободна сте!
Асмира се поклони и аудиенцията приключи. Сега й оставаше да чака…