Ванеса разресваше дългите си до кръста коси всяка вечер по 100 пъти. Тази вечер тя ги разреса 200. Стоеше до прозореца, гледаше как залязва слънцето и разресваше косите си. Когато разреса косата си за последен път някой почука на вратата на мъничката къщурка. Тя бързо отиде да отвори. На вратата стоеше млад рус мъж на около 19 години.
-Ванеса – започна той. – Трябва да вървим!
-Но къде? Обясни ми!
-Няма време! По пътя.
Двамата излезнаха, пред къщата имаше два коня – бял и черен. Ванеса бързо се качи на черния, а момчето на белия. Двамата препуснаха към края на града, където имаше малка лодка. Момчето бързо свали Ванеса от коня и й помогна да се качи на лодката.
-Алекс! Какво става? – Ванеса се тръшна истерично.
-После. – каза Алекс като отвърза лодката и бързо скочи в нея.
-Не после, а сега! – отново зарева Ванеса.
-Охх…поне малко изчакай.
Алекс загреба бързо. Накрая спря на един бряг.
-И какво правим тук? – попита Ванеса излизайки от лодката.
-Имай ми доверие.
-Да ти имам доверие?! Вчера си тръгна дори без да кажеш “чао” , идваш в къщата ми посред нощ , качваш ме в лодка и ме водиш на някакъв малък остров и искаш да ти имам доверие?
-Знам, че малко прекалих, но всичко ще ти стане ясно. Седни.
Ванеса веднага седна. Не беше виждала Алекс толкова притеснен и блед.
-Какво има? – попита тя.
-Ами…- Алекс си пое дъх. - Исках да ти го кажа от много време. Ще се омъжиш ли за мен?
Ванеса се опули.
-Аз? Ама…Ти…Аз…Виж ти си добро момче, но просто мисля, че ми е още рано. Може би щях да кажа “да” , ако бях по-голяма. Просто не съм готова за брак. Искам приключение , а не да се грижа за мъж и да гледам деца. Ъ извинявай, но отговорът ми е “не”. – Ванеса поспря за миг и после с лукава усмивка продължи- Но, ако толкова много ме обичаш колкото твърдиш би трябвало да ми заемеш тази лодка, защото аз имам идея.
-Къде ще ходим? – попита Алекс.
-А…не НИЕ, а Аз…моля те. Само за няколко месеци или може би години, ама моля те обещавам, че ще ти я върна.
Изражението на Алекс не й хареса.
-Водя те тук , за да ти предложа брак , а ти ми искаш лодката и ми отказваш?
-Ъъъ…да.
-Добре.
-Моля?
-Взимай я.
-Сериозно?
-Да.
Ванеса прегърна Алекс.
-Благодаря ти, ти наистина си добър приятел. Сега ще те заведа в къщи и аз отплавам.
-Но…ти си си загубила ума.
-Да знам. Хайде сега да не губя време! Ще отплавам още сега!
Двамата се качиха в лодката. Алекс започна да гребе обратно към Пасис...
Сря Фев 20 2008, 23:36