Срещата с инператора

Първа част...

Конски копита затропаха пред масивните порти на величествиния Инжур. Пред вратите стоеше качулат конник с голяма перилина (пелерина..?) , който бе възседнал черен жребец. Конят започна да торпа нервно с копита и да нервничи.
-Спокойно Абидос. Вече прИстигнахме. - изрече качулатият мъж и се усмихна под качулката като погали с лявата си ръка коня, след което бавно и внимателно слезе от него.
-Кой е там? - провикна се един от стерлците, който седеше над огромните стени и размаха някаква факла, за да вижда по-добре.
Непознатият качулат мъж махна качулката си и насочи погледа си нагоре към стрелеца. Очите му бяха с различини цветове. Косата му бе светло зелена и дълга.Това подкзаваше, че този човек е или магиьосник или свещеник. Може би ако не беше вечер, сигурно не би си проличало, но луната като че ли нарочно осветяваше очите му. Стрелецът, който стоеше над огромната защитна стена, се вцепени от ужас. Студена тръпка премина през тялото му.
-Ккой сте ввие...? - потрепери с глас стрелецът, който беше на служба тази вечер.
-Казвам се Анубис Блекфор и съм изпратен като представител на ордена Orichalcos. Тук съм, за да говоря с иМператора по един много важен въпрос.
При тези думи човекЪТ с факлата в ръка прeбледня. Само произнасянето на Orichalcos пробуди някакъв страх у него. Бе отлично запознат сЪС слуховете и легендите, коИто се разпространяваха из цял Терити за този древен орден.
-Отворете портите. - извика той като като размаха горящата факла, за даде знак на подчинените си войници да отворят портите.
Портите започнаха да се отварят бавно и трудоемко (?) .Изглежда това костваше много усилия и труд от страна на войниците, коИто ги отваряха. Когато обаче най-сетне се отвориха, пред очите на Анубис се разкри невероятна гледка. Изящният Инжур бе повече от велоколепен. Множеството Сгради със светещи прозорци придаваха нещо магическо на този град. А луната, която грееше точно над града като (няма запетайка!!!!) че ли допринасяше допълнително за великОлепието на града.
-Да вървим Абидос. - прошепна мъжът и задърпа коня към града, поемайки по-дългия прашен път, който водеше право към двореца на императора.

Edit: Wicked Angel: Мисля, че имаш нещо против запетайките, но не знам какво точно...а да...и ме домързя да ги подчертавам всичките...иначе е много добро blink