Драконова кръв

В късната вечер силен дъжд валеше над Пасис. Окъснели минувачи бързаха да се приберат по домовете си. Кърди удобно се беше разположил в любимата си кръчма, която носеше името " сребърния гарван". Цял ден беше прекарал на плаца обучавайки новобранците да боравят с меч и сега заслужено отмаряше. Благодарение на това, че собственикът Ванд беше и прекупвач на крадени стоки, някой от които му носеше самият Кърди тук обслужването беше на високо ниво. Младежът отпиваше от медовината си и се чудеше, дали да не посети дома на някой от богаташите и да го облекчи малко от тежеста на излишното богатство.
" Така..днес има прием в двореца, а барон Сиди не пропуска такива неща. Не, там бях миналия път. Барон Андерал сигурно също ще е на приема, но пък той има много добра охрана. Днес не става. Маркиза Веате сутринта замина за провинцията. Не, прислугата още не се е напила достатъчно...Да му се невиди, я по-добре да се прибирам и да си легна"
Кърди остави 2 сребърни монети и излезе. Вървеше по улицата, а дъждът доста беше намалял и сега само тихо ръмеше. Беше на три пресечки от домаси, когато до ушите му достигна звън на стомана. Младежът провери лесно ли излиза катаната от ножницата и тръгна да проверява какво става..

Кърди ускори ход. Пред него четирима се биеха с възрастен мъж. Той размахваше умело рапирата, но губеше сили. Младежът извади катаната си, затича се и ритна един от нападателите в бъбреците. По принцип предпочиташе честния двубой, но в подобни ситуации нямаше скруполи. Бандитът се обърна. Беше с 1 глава по-висок от Кърди и замахна с брадвата си. Младежът се наведе и заби острието в стомаха му. Двама от останалите оставиха възрастния, който и без това беше ранен и се заеха с новата опасност. Един от тях извади манерка от която се носеше миризма на спирт и я лисна върху младежа. После прати огнено кълбо по него. Магията се удари в Кърди, който тъкмо се беше справил с другия си противник. и изчезна, без никакъв ефект. Същото стана и с втората. Магьосникът се облещи.
- Драконова кръв - прошепна беззвучно той преди бившият гладиатор да му отсече главата. Последния нападател вече беше пробол два пъти стареца в гърдите и сега реши да не си търси белята и избяга.
Както обикновено със закаснение се появи патрул на градската стража.
- Какво е станало тук?-разкрещя се началникът.- Ей, ти отговаряй!
- Ей, началник това е капитан Кърди-намеси се един от войниците. - Не го дразни, че като нищо ще ни подари някой казан в ада.
Началникът преглътна. Макар, че повечето от задачите изпълнявани от Кърди бяха в графа "строго секретно" все пак изтичаше по някой слух.
- Извинявай капитане, но трябва да знаем, какво е станало тук.
- Какво ли, прибирах се в къщи и видях че възрастния е в беда, един от бандитите между другото избяга, но не успях да му помогна.
В това време един от стражите се обади:
- Старецът още е жив, но няма да издържи дълго. Иска да говори с капитана.
Кърди се надвеси над ранения, а онзи прошепна:
- Знаеш ли защо си неуязвим за огън?
Кърди поклати отрицателно глава, а онзи продължи, но единственото, което младежът успя да разбере беше блата, Хосте, сам, дракон и кръв
Кърди затвори очите на мъртвеца и се изправи.
- Какво ти каза? - попита началникът на патрула.
- Благодари ми. И сега ако няма друго ще се прибирам.
Началникът кимна. Младежът се отдалечи и след 5 мин. влезе в дома си. Съблече се и се пъхна под завивките. След малко вече сладко спеше

Драконът плавно се спусна над хълма. Младата жена се засмя и му помаха с ръка. Драконът кацна и около него засия светлина, която го обгърна целия...
Кърди се събуди. Зачуди се за съня си, но реши, че е заради случката снощи. Все пак преди да умре старецът говореше за дракони. Младежът се облече и тръгна към казармите. Там го очакваше пратеник от двореца. Кралят го викаше на аудиенция след обед.[]

Вратата на тронната зала се отвори и Кърди влезе вътре. Кралят се надигна от трона и махна с ръка.
- Кърди, момчето ми, приближи се. - Макар и на възраст беше добре запазен и от него се излъчваха достойнство и благородство. Младежът се приближи и застана на едно коляно.
- Изправи се.
Кърди се изправи и зачака
- Както знаеш - започна кралят от няколко месеца с Хосте сме във война. - Момъкът кимна и кралят продължи:
- Техният император се интересува от древен град в блатата. Той вярва, че там е скрито могъщо оръжие и е изпратил екип да го търси.
- И цялата работа е за отвличане на вниманието.
- Точно така - кимна кралят. Въпросният екип е сред най - способните в Хосте. Никой не знае дали оръжието и дори градът съществуват, но ако е така е по-добре да не попадат в чужди ръце, а може би в никакви. Ще имаш пълна свобода на действие. - Кралят му подаде медальон с герба на Келебер. Той означаваше, че Кърди се ползва с пълнато доверие на владетеля и всички в кралството трябва да му оказват съдействие.
Младежът окачи медальона на врата си.
- Ще тръгна сам ваше величество.
- Както искаш, но те съветвам да се отбиеш в Инжур.Вземи и това - подаде му пълна кесия- А сега върви.
Кърди се поклони и излезе.

Кърди се прибра в дома си и се зае с приготовленията: Провери наточи катаната и без това не видяла и следа от ръжда. Провери и плетената си ризница, която беше в същото състояние и след това се зае с другите неща. Това му отне близо 3 часа. Младежът свърши и си легна..
Светлината обгърна дракона и след малко на негово място стоеше млад мъж. Девойката се затича към него и го прегърна.

Мъжът дракон и момичето прегърнати стояха на хълма. Под тях се виждаше град. Личеше си че е силен и добре управляван и хората са щастливи. Няколко други дракона прехвърчаха във въздуха, а се виждаха и феи. От време на време хората им помахваха. Момичето каза нещо на дракона, с което изключително го зарадва.

Кърди отвори очи и се прозя. Навън слънцето наближаваше пладне. Младежът закуси набързо, взе нещата си и излезе.

Кърди мина през пазара и накупи някой неща. Два хляба, един пушен бут, банани и портокали. След това мина и покрай конете, но нито един не привлече вниманието му. А и предпочиташе да пести парите. Младежът си купи и нови ботуши № 47, защото снощи бе открил, че старите са разпрани. Половин час по-късно вече бе оставил Пасис зад гърба си.

Три дни по-късно Кърди беше близо до границата с Лапсус. Следобедното слънце грееше и духаше лек ветрец. Въобще времето беше прекрасно. Изведнъж се разнесе вой и върху него се нахвърлиха група хаги. Младежът извади катаната и обезглави най-близкото. Оставаха му още 4-ма.

Вече двама от Хагите лежаха мъртви. Кърди заби катаната в гърдите на третия, но му се наложи да отскочи и да изостави оръжието. Хагите пристъпиха към него. Изведнъж в гърба на единия се заби стрела. После още 2. През това време Кърди успя да си вземе катаната и отсече главата на последния. След това насочи поглед към неочаквания помошник. По - точно помошничка.
- Нинел, не очаквах да те видя тук.
- Аз и не съм тук. - Убийцата провери труповете, преряза едно гърло, мина покрай младежа и продължи по пътя си.
Той също тръгна отново. Когато съвсем се стъмни си накладе огън и легна. Тази нощ отново сънуваше..

... Момичето лежеше в леглото и пъшкаше. Драконът отново преобразен в човек галеше косите й... Силен детски плач разцепи въздуха. Акушерката преряза пъпната връв и показа бебето на щастливите родители..

Кърди отвори очи. Не можеше да разбере, какво означават тези сънища, но определено бяха важни.
Младежът закуса набързо с хляб, сирене и вода и потегли. Няколко часа по-късно пресече границата с Лапсус.