Сбогом, Келебер

Елира бързо облече черното наметало и хвърли поглед на местността около нея. Попринцип не се обличаше в тъмни нюанси. Макар и вампир, тя обичаше лилавото, бялото или бледо розовото или някой друг светъл, но блед цвят за избор на дрехите си, които попринцип бяха с деколте, дантела и воали,винаги интересни и елегантни, точно както Халкиас ги харесваше. Но сега не беше време да се суети за външния си вид. Натигна се и тръгна. Единственото, което се виждаше под наметалото бяха ръцете й от китката надолу - бели, с изящен маникюр. Лицето й не се виждаше, само малко разпиляни червени кичури, отличаващи се от черната обстановка и сините й очи, които някак блестяха в тъмното.
- По дяволите - Изруга тихо Елира, като се препъна в един корен. Тази нощ щеше да напусне Келебер. Нищо не я задържаше там. Нито жителите, нито самото място ... всичко бе само хаос от спомени, които достатъчно дълго време я бяха преследвали и накрая червенокосата беше решила да се отърве от тях, като напусне източника им. Не можеше да намери Верона и Маришка, Владислав бе мъртъв ... Изхлипа тихо при тази мисъл и продължи да върви като част от сенките.

'Нямам много време' Корабът едва ли щеше да я изчака, а нямаше желание да полети. Затова просто ускори крачка. Дълго време се беше чудила къде точно да замине. Първо бе решила да е в Лапсус, или по-точно гората Страро. Удачно място. Достатъчно голямо и обрасло в дървета, за да я намерят, с не голямо население, но все пак жителите обичаха природата. Но защо не и Сикут ? Славещо се като много опасно място, едва ли там щеше да има много хора, а тези които имаше, нямаше да има причина да се съжалява за тях. Предната нощ Елира беше изправена пред голяма дилема къде да продължи живота си. Празен, но все пак нейния. И накрая реши да отиде в Рекито.Малко същества щяха да пътуват в онзи кораб, но все пак едва ли щяха да я чакат, когато е закъсняла толкова много. Но скоростта й беше овенчана с успех. Вече виждаше пристанището и голямата водна ивица след него. 'Няма връщане назад.'