На бал

"Нейтън" се усмихна палаво. Не го беше правил от доста години и сега му се струваше забавно и някак далечно. Може би не беше заблудил дамата с простоватото си държание щом искаше да го опознае. Е, какво пък, никога не го беше бивало за актьор.
- А, от всякъде съм. - каза той и отпи от чашата.
- Нима? - във въпроса й се четеше неприкрит интерес.
- Ами да. С баща ми пътувахме на кораб и днес ни нападнаха, затова съм тук. Магьосника ме изпрати чрез портал. А иначе, май не съм от никъде. Майка ме е родила на кораба, от как се помня все пътувам.
Натаниел се вгледа в Асмира и партньора й за танците. Продължаваха разговора си като от време на време някой хвърляше поглед към него. Или го разучаваха, или го наблюдаваха. И двете бяха съвсем приемливи.
- Защо остави онова приятелче сам? Да не е скучен?
Той се обърна към Лъст с най-чаровната усмивка, която пртежава. Не знаеше на кого може да се довери в тази зала, не познаваше никого. От доста време беше скъсал връзки с висшата класа на Хосте, което значеше и с висшата класа на останалите империи и държави в Терити.

Асмира отправи поглед към събеседника си изпълнен с подозрение. Съдбата на Терити? Тя всекидневно се движеше по острие с два върха. Но единственото нещо, случило се напоследък и което бе способно на разклати доста силно устоите на този свят, беше онази история с артефакта. Ами ако и мъжът пред нея беше намесен по някакъв начин? Този път можеше да рискува. Дори и да имаше лоши намерения, непознатият бързо щеше да е неутрализиран. Или поне така се надяваше.
- Аз съм тази, която търсите, господине.
Очите на Кърди се разшириха за миг, но той успешно го прикри.
- Но ако искате в бъдеще да си сътрудничим, ще е добре да се представите...

-Казвам се Кърди Питърсън - представи се младежът. - И идвам от Келебер във връзка с артефакта.
- Продължавайте - кимна херцогинята.
- Открит, че входът към града може да се отвори само с помощта на 4 скъпоценнни камъка . Изумруд, смарагд , кехлибар и сапфир. Изумрудът е в Сикут и по - точно в гората Пробег. Смарагда се намира във Венети, а кехлибара в Келебер. А " облак " , това е името на сапфира е в дворцовата ви съкровищница. Често казано не бих работил с елф, ако не е наложително и мислех сам да взема камъка, между другото ключалките на съкровищницата са добри, но не достатъчно. Обаче не мога да преодолея магическата защита.

Диаболика се засмя.
-Ами, може и така да се каже. Мисля, че е нацупен, защото няма да му излезе късмета... - тя се обърна и погледна към Азмодан. - Но сега не говорим за него...а за теб. Имаш интересна история...Искаш ли да седнеш на моята маса? Така ще можем да си поговорим на по-спокойно... - тя се усмихна и леко го докосна по рамото. При допира до кожата му Лъст усети, че в него има нещо магическо. Значи наистина не е простият селянин, за когото се представя...трябваше да разбере кой е в действителност...
- Е, какво ще кажеш? - тя отново го огледа предизвикателно, усмихна се и тръгна към масата.

Азмодан беше бесен. Не стига, че Лъст се заяждаше с него цяла вечер, ами сега, на всичкото отгоре го заряза заради някакъв тъпак. Не можеше да повярва, че жена го оставя заради друг. Гледаше ги с ненавист. Диаболика му се усмихваше (не го беше направила нито веднъж, докато беше с Белиал) и май флиртуваше с него.
- Просто не е възможно...хм... - той се нацупи още повече, когато видя, че жената очевидно беше поканила непознатия да дойде с нея, защото се насочваше към масата, където седеше и Азмодан. Той я гледаше опулено и силно се надяваше младежът да не последва Лъст...

Асмира го изгледа продължително. Определено беше смел, за да си позволи да влезе в двореца на Лапсус, още повече при положение, че беше от Келебер. Четири камъка значи... Явно пътешествието щеше да е доста по-дълго от колкото предполагаше. Трябваше да обиколят цял Терити, за да успеят да проникнат в древния град, където се намираше артефакта. С нейна помощ лесно щяха да измъкнат сапфира, но не можеше да си позволи да остави Нейтън без надзор. В този момент той се насочваше към една от масите с някаква жена, която очевидно се радваше на присъствието му. Рафа се обърна към събеседника си:
- Ще ви помогна да намерим "Облак", но първо ще трябва да разберем кой в действителност е приятелят ни, изпаднал от магическия портал. Няма как да не сте го забелязали, а имам подозрения, че е Натаниел Дие, който по сведения е нещо като водач на експедицията...

Кърди погледна към Нейтън, който сядаше на една маса, заедно с някаква жена. Другия мъж на масата се намръщи. Изглежда присъствието на новодошлия не му беше приятно.
Кърди отново насочи вниманието си към херцогинята
- И аз си помислих същото. Но дори да не е той, не е и селянина , за който се преструва. Макар, че го прави доста добре...

Натаниел се подсмихна. Дамата определено изпитваше неприкрит интерес към него, още повече, че се правеше на сляпа и глуха за просташкото му държание. Той се усмихна. Разговорът между Асмира и нейния партньор за танците продължаваше и тъй като "Нейтън" нямаше какво да прави последва Лъст. Всъщност първият му импулс беше да отиде да потанцува, но не би било правдоподобно ако човек от простолюдието изведнъж затанцуваше изтънчени бални танци. Още повече, че Дие танцуваше доста сносно - да не кажем направо отлично.
- Добра ти вечер. - усмихна се той широко на мъжа сядайки на масата.
Онзи го погледна с раздразнение. Натниел се засмя вътрешно. Младежът го мислеше за потенциален противник, но Дие нямаше такива намерения. Лъст беше очерователна, в това нямаше спор, красива и крайно мистериозна, но не беше по вкуса на Натаниел.
- За някои е добра, за други не. - накрая измънка мъжът.
"Нейтън" повдигна уж незаинтересовано рамене и се обърна към дансинга. С ъгълчето на окото си улови Лъст, която искрено се наслаждаваше на неприязънта на мъжа на масата. Малко по-настрани Рафа и кавалерът й погледнаха към Натаниел, сякаш в момента говореха за него.
"Може би откриха заблудата."
Не можеше да си позволи да го разкрият, но не можеше и да си тръгне току-така. Щеше да разиграва този фарс още малко, поне докато не му остане шанс да се измъкне.

Диаболика искренно се радваше на лошото настроение на Белиал. Той приличаше на буреносен облак, готов да фрасне всеки момент новодошлия мъж. Но за сега Лъст повече се интересуваше кой в действителност беше той. И мислеше да го направи директно.
- Виж, не съм глупава, и знам, че не си този за когото се представяш. Ако ми се довериш, мога да ти помогна. Може би имаме еднакви интереси... - тя го погледна през маската. - Мога да се опитам да разбера и сама, но предпочитам ти сам да ми кажеш...Мисля, че с теб ще се сработим...ако искаш. Ако не...хм...тогава ще видим. - тя се подсмихна и млъкна.

Натаниел изгледа съвсем невинно жената пред себе си. Не беше глупак и знаеше защо го беше повикала на масата. Само че не вярваше, че въпросът ще дойде толкова директно, при това подкрепен със съвсем лек намек за заплаха. Нямаше и съмнение, че Лъст е опасна и иска да знае с какво и кого си има работа. Обаче ако Дие тръгнеше да разправя наляво-надясно кой е и че има секретна мисия, мисията нямаше въобще да е секретна.
- Е, добре. - той се усмихна. - Наистина се казвам Нейтън, но не съм прост селяк. - той се изправи и се поклони галантно на Лъст и й целуна ръка. - Изключително ми е приятно, че съм свободен да говоря нормално.
Най-накрая беше махнал омразната маска на простак.
- С баща ми водихме битка на един кораб в действителност, но я загубихме. Чародеят, който беше мой личен приятел и възпитател, когато баща ми беше зает да управлява кораба, жертва живота си и ме спаси пращайки ме през портала.
Дамата го гледаше изпитателно. Чудеше се дали не го лъже пак, но Натаниел беше живял доста дълго време сред аристокрацията на Хосте, че лъжеше достатъчно убедително.
- В действителност плаваме под закрилата на Венети и сметнах, че няма да е много добре да спомена този факт тук. Все пак не съм официален представител и бих съдал доста грижи на дипломатическата ни делегация тук.
Натаниел хвърли още един поглед на Рафа и мъжът до нея. Лъст изглежда беше повярвала на думите му, защото обмисляше внимателно какво да каже.

Кърди махна на един прислужник и си взе чаша лимонада. Херцогинята също си взе питие. Точно тогава мъжът от портала се поклони на жената, с която разговаряше и й целуна ръка. Кърди отпи от лимонадата и се обърна към Рафа:
- Май започна да сваля маската. Имате ли някаква идея да разберем със сигурност кой е? Защото на мен еденственото което ми хрумва е директен въпрос.

Асмира кимна.
- И на мен ми мина през главата. Надяваш се да изкопча възможно най-много информация от него, но...
Жената впери отново поглед в Нейтън и компанията му. Какво имаше в тази жена, че да му позволи да започне да пропуква маската си? Пък и винаги си оставаше опасността от страна на другия мъж. Също така, разривайки се на нея, се разкриваше и на Рафа и Кърди...
- Ако ще действаме директно, трябва да внимаваме. Не можем да си позволим да го уплашим и да се опита да ни избяга...

Диаболика гледаше изпитателно мъжа. Не му вярваше изцяло, но за сега щеше да спре да задава въпроси.
- Доста интересна история...Въпреки че държанието ви като селянин беше доста убедително, има нещо у вас, което не може да заблуди някои хора. - тя се подсмихна. - И какво смятате да правите сега, Нейтън? Има ли къде да отседнете, някой познат...някаква задача... - тя млъкна и се обърна към жената, която както беше разбрала, се оказа херцогиня и нейния събеседник, които очевидно бяха много заинтересовани от Лъст, Нейтън и Белиал.
- Какво пък си го заразпитвала толкова...този... - Азмодан се намеси и изгледа с ненавист мъжа. - Поне да ме беше представила... - той се изкашля и се изпъчи важно. - Аз съм Азмодан Белиал. - погледна Нейтън презрително и се озъби в несполучлив опит за усмивка.

Явно Азмодан се беше позаинтересувал от Натаниел щом видя галантното му държание и чу историята. Не обичаше да общува с простолюдието, но се чувстваше длъжен да говори с някой от "висшата" класа. Дие се усмихна, доста по-сполучливо от Белиал и направи небрежен реверанс :
- Приятно ми е, Нейтън Вор.
Името го беше чувал веднъж, когато една делегация от Венети пристигна вв Фара. Собственикът му беше на годините на баща му и разправяше, че имал няколко сина. Друго Натаниел не помнеше, но това беше достатъчно, за да прикрие малката му лъжа.
- Надявам се, че не Ви преча особено? - Дие се обърна към Азмодан.
Мъжът изсумтя сърдито и не отвърна нищо.
"Явно не съм желан."
Натаниел стана от мястото си, поклони се елегантно на двамата и каза :
- Сега, отивам да разгледам залата, надявам се, че нямате нищо против?
Белилал тържествуваше, а Лъст като че ли остана разочарована. Въпреки това не можеха да го спрат. Дие се насочи към другия край, където беше видял интересна картина. Не си падаше изкуствовед, но харесваше някои произведения. Тази му направи особено впечатление, защото на нея бяха нарисувани четири скъпоцени камъка. Единият от тях беше по средата - огромен сапфир, а останалите го обграждаха образувайки триъгълник. Натаниел се усмихна, тази картина наистина му харесваше, нищо че на нея липсваше рубин.

Азмодан се обърна към Диаболика.
- Е, май си доста разочарована. Защо не хукна след него? - той се ухили и доволно погледна жената.
- Глупак, аз никога не тичам след мъже...- тя го погледна с възможно най-смразяващия си поглед и той като че ли започна да се чуваства неудобно на стола си. - А това, че ти си глупав и не разбираш целта на общуването ми с него, е лично твой проблем. Не всички са като теб. Някои хора не се интересуват само от това кого ще вкарат в леглото си... - Лъст се усмихна самодоволно и млъкна.
- Ти...малка гадна куч... - той не довърши изречението си. Беше бесен. - Ще видиш ти, когато си тръгнем от тук... - прошепна той, а Лъст го гледаше заплашително, готова да го нападне.
- Добре, че поне имаш достатъчно ум, за да не довършиш казаното, момченце. - тя стана и се отправи към бара, за да си вземе нещо силно за пиене...чувстваше как главата й бучи, искаше да фрасне онзи надут глупак, но не искаше да правят сцени на бала...щеше да почака...мислите й бяха прекъснати от...

..Асмира. Тя внимателно наблюдаваше "Нейтън", който тъкмо разглеждаше някаква картина, но в същото време се стараеше да следи какво прави мистичната жена от съседната маса. Явно не беше особено доволна от така внезапното прекъсване на разговора, но сега беше шанса на Рафа да научи нещо повече за нея. Погледна Кърди и му кимна към "Нейтън":
- Не го изпускай от поглед. Залата е достатъчно претъпкана, за да съумее да се измъкне преди да сме се усетили... - тя сякаш се замисли за миг. - Ако искаш може дори да се пробваш да измъкнеш истината от него. Аз отивам да проверя онзи дама там... - погледна към бара. - И тя не е Лапсус, убедена съм...
Стана и с решителна крачка се насочи към непознатата. Тя тъкмо поръчваше питие и явно беше потънала в мисли, но Асмира бързо ги прекъсна. Нямаше време за игри...
- Добър вечер, интересен костюм.
Жената се усмихна.
- Предполагам, че вече сте се досетили какво ме води тук... За момента интересите ни явно се пресичат...

Диаболика се обърна. Пред нея стоеше херцогинята...
- Добър вечер, интересен костюм....- Предполагам, че вече сте се досетили какво ме води тук... За момента интересите ни явно се пресичат...
Лъст я погледна. Чувстваше, че можеше да си сътрудничи с тази жена, но все пак трябваше да бъде внимателна.
- Благодаря. И вашият определено привлича вниманието... - тя се усмихна леко. - Да...аз съм на същото мнение. Хм...съжалявам, забравих да се представя...Аз съм Диаболика. Диаболика Лъст. - тя реши да каже цялото си име, тъй като все пак, срещу нея не стоеше кой да е, а благородничка от едно от най-знатните семейства в Терити. А членовете на тези фамилии имаха огромна власт и ако искаше да научи нещо повече за Лъст, дори без нейна помощ, щеше да намери начин да ги разбере. Магьосницата направи пауза, погледна жената срещу нея и свали маската си. - Е...сега кажете, какво ви интересува?

Кърди застана до Дие и загледа в картината. Случайно или не скъпоценните камъни бяха същите, които бяха необходими, за да се флезе в града.
- Хубава картина нали? - обърна се келеберецът към съседа си.Аз никога не съм можел да рисувам. А вие рисуватели? - реши да кара директно. И без това дипломацията не му беше сред качествата. - Господин Натаниел Дие?

Натаниел може би щеше да се изуми ако беше на 15 години, или ако беше за първи път в дворцова среда. Но пък не беше нито едното, нито другото. Без да трепне нито мускулче по лицето му, без да премигне окото му той изгледа неразбиращо мъжът срещу себе си :
- Може би ме бъркате с някого? Аз съм Нейтън Вор. Вярно, че името ми започва с "н", но ако бях споменатата особа мисля, че щях да знам?
Явно доста хора знаеха за мисията. Натаниел нямаше намерение да се издава пред някой запитал го така директно. Първо, беше глупаво, второ, непредпазливо и трето нямаше логика просто да отговори на този въпрос. Ако знаеха достатъчно за Дие щяха да предположат, че никога няма да издаде позициите си освен ако няма солидна гаранция за следващите действия на хората, на които би се разкрил.

Кърди наклони леко глава
- Извинете за недоразумението господин Вор. Явно съм се объркал . Сигурно е заради доста добрата ви преструвка на селянин, въпреки, че има какво още да се желае. Или защото лично познавах Нейтън Вор. Но - усмихна се - вероятно е съвпадение.

Натаниел вътрешно се зарадва на проницателността на мъжът. Може би блъфираше или пък наистина познаваше Нейтън. Е, каквото и да беше Дие нямаше намерение да се разкрива.
- Господине, сигурне съм, че ме бъркате. Просто не мога да си обясня как така аз ще съм този мъж или момче?
Натаниел искаше да протака разговора. След секунди щеше да влезе кралят и всички щяха да принихнат, а "Вор" да се измъкне незабелязано. Или пони така се надяваше. Ако можеше да има доверие на някого тук, то това беше Асмира.

Кърди сложи ръце зад гърба си.
- Явно е просто съвпадение. - Асмира продължаваше разговора си с другата жена. - Още веднъж приемете извиненията ми. - Отново се загледа в картината...

Асмира се усмихна. Взе си също някакво питие и се обърна към залата. Обходи бързо с поглед ситуацията и забеляза Кърди, който явно бе решил да предприеме някакво действие. Обърна се отново към Лъст:
- Приятно ми е, Асмира Рафа. - Диаболика кимна леко с глава - Става въпрос за господина, с който разговаряхте допреди малко.
Жената я стрелна с поглед. Какви ли бяха нейните мотиви? И дали и тя не беше замесена по някакъв начин?
- Вие явно успяхте да разчупите малко защитната му обвивка. Изглежда също е събудил някакъв интерес у вас, щом сте се захванали с тази задача...

Диаболика погледна Рафа.
- Да...може би и аз съм заинтересувана от неочакваната му поява по средата на залата...но за сега е само това. - Лъст се обърна към "Нейтън". Защо ли Асмира толкова се интересуваше от него? Да не би и те да търсеха артефакта, по чийто следи беше тръгнала и магьосницата...?
- Чисто и просто любопитство. Нищо повече. - тя леко се усмихна на херцогинята. - Aми вие...?

Натаниел се усмихна вътрешно. Знаеше, че човекът до него не се е отказал, а просто привидно е приел пасивна позиция, но това все пак по-добре от това да продължава да настоява.
- Не, няма проблем. Не ми се случва често да ме бъркат, даже никак, но винаги има първи път. Всъщност не разбрах името Ви?
"Нейтън" се усмихна широко. Натикваше се в устата на лъва, но пък обичаше предизвикателствата, а това определено си беше такова.