Под липата

Арадор вървеше с бавна крачка по пътеките, свързващи отделните сгради в Инжур. Градът беше голям и като всяка столица в света на Терити той беше разделен на квартали. Тези, които се намираха по-навътре към центъра на града бяха обитавани от постоянните жители на столицата, висшепоставени лица и от самите управници на Лапсус. Поради характерната мистичност и враждебност на жителите на тези владения тези квартали бяха забранени за странници от други държави освен с изрична причина и документ. Арадор естествено не притежаваше такива но и не изгаряше от желание да пристъпва към Богатите квартали, както се наричаха вътрешните части. Въпреки че беше на половина елф и можеше след известно убеждаване и някой и друг подкуп да си осигури достъп, идеята да е сред чистокръвни го дразнеше и той сви към една популярна страноприемница, събираща същества от всички краища на Терити, намерили някаква работа и ангажимент във владенията на Лапсус. Загърнатият в черно полу-елф влезе през вече поостарялата с годините дървена врата на "Под липата" и си намери място в единият ъгъл на голямото помещение. То беше пълно с най-различни същества и повечето въобще не обърнаха внимание на появата му, съсредоточени в разговорите или халбите си. Арадор се разположи на малката маса, заобиколена от няколко празни стола и се позакри в наметалото си. Беше дошъл тук да потърси работа като наемник, знаеше че някои от по-тъмните кланове в градът имат нужда от работна ръка и се досещаше, че с влизането си е приковал вниманието на няколко подбиращи. Дребно момиче, на не повече от 19 години се забърза към него с очевидно нежелание и предпазливост. Макар столицата да беше мирно място през повечето време закачулените фигури не се приемаха с особена топлина. Спря до Арадор и зачака нерво поръчката му, но след като такава не последва тя се подвоуми и си тръгна. Ако искаше нещо щеше да я извика... Странникът изправи гръб, черните му дрехи се раздвижиха и няколко на вид незабелязани отблясъка преминаха през стаята. Секунди след това дългият меч беше отново покрит и Арадор започна да оглежда стаята.

Натаниел се огледа. Опашката го беше изгубила. От както беше напуснал Хосте крещейки на императора си имаше известни проблеми с шпионите му, които го следваха неотлъчно вече няколко седмици. Въпреки че бяха професионалисти, се измориха твърде лесно и Дие беше успял да им избяга на пазара в Инжур. Имаше за намерение да отиде в Богатите квартали, но можеше да предположи, че шпионите ще го намерят лесно след като е получил достъп там.
Вървеше припряно и забързано. Чудеше се къде да се скрие, за да не изгуби преднината си. Около него хората бяха така забързани в ежедневието си, така затворени ... Благордникът забеляза една кръчма, която му се стори подходяща. Без много да се бави влезе вътре и се озова в достатъчно голямо помещение, където най-различни хора и нехора седяха и си пиеха. Повечето не му обърнаха внимание, защото не беше облечен по-различно от някой скитник. А такива в Инжур, имаше предостатъчно.
Но свободни маси нямаше. Натаниел поклати разочаровано глава и отиде до бара.
- Добър ден. - устните на мъжа се изкривиха в тънка усмивка. - Искам една кана плодова вода.
Барманът го изгледа подозрително.
- Имаме само ягода, грозде и горски плодове.
- Мисля, че горски плодове ще свършат работа.
Сред мъжете седнали на бара се разнесе тих шепот и смях. Натаниел не им обърна внимание, но усешаше подигравателните им погледи върху себе си.
- Ето, заповядай. - барманът подаде на Натаниел една кана с нескрита усмивка.
- Благодаря Ви.
Дия я пое се огледа. Не можеше да остане и на бара, защото всички места бяха заети. Благородникът забеляза една маса в ъгъла, където беше седнал един-единствен мъж, при това закачулен. Нямаше друг избор. Носейки каната с вода и една чаша, Натаниел се приближи към масата му и запита :
- Извинете, свободно ли е?

Кърди и Лестор се движеха по улиците на Инжур. За момента нямаха определена цел. Келеберецът видя една кръчма носеща името "Под Липата" и влязоха вътре. Приближиха до бара. Част от посетителите погледнаха тигърчето, но бързо се върнаха към делата си
- Една купа чиста вода и кана сок от ягоди - поръча Кърди
- Ето. - Барманът ги подаде. - И внимавай с това зверче
Келеберецът благодари и се огледа къде да седне. Навсякъде беше заето с изключение на една маса, където също имаше двама души. Единият беше Натаниел. Кърди отиде до тях следван от тигърчето.
- Може ли? - попита той.

Денят започваше да преваля и страноприемницата скоро се напълни, карайки новодошлите или да се връщат обратно навън или да търсят спокойствие и тишина по стаите си. В главната зала където се намираше барът и повечето маси беше шумно и препълнено, сервитьорки сновяха насам-натам, опитвайки се да смогнат на изсипващите се поръчки. Арадор огледа набързо обградилата го компания и се прокле мислено. Ако беше помислил по-рано и си беше поръчал направо стая щеше да избегне това положение, седящ до двама непознати, които на всичкото от горе се познаваха. Новодошлият се беше приближил, кимвайки на забуления в черно странник и след това съвсем непринудено беше започнал разговор с другия, седящ срещу него. Моронин не пропусна да забележи тигърът, притихнал до господаря си. Не беше новост в Кралството да се срещнат подобни животни, но контролът който непознатия управляваше върху животното бяха доста изненадващи и респектиращи. За момент полу-елфът остана замислен как е успял мъжът до него да постигне такова влияние върху животно като тигъра, но реши, че за момента подобно знание можеше и да почака. Не се радваше на новата си компания защото вече беше сигурен, че търсещите наемници вече са изгубили интерес. Трябваше по-рано да предвиди това, съобразявайки се със славата на "Под липата". Потънал в мисли чернокосият мъж не забеляза приближаващия се към масата им човек, дребен и с мускулесто тяло, явно хрътка на някой по-богат и значително по-кльощав благородник. Тигърът на единия непознат изръмжа гърлено и това извади Арадор от унеса, насочвайки вниманието му към приближаващия. Собственика на животинчето се пресегна да го погали и успокои и ръката му замръзна във въздуха. Действията се развиха светкавично. Арадор скочи на крака, събаряйки масата напред към спрелия се на метър от нея бияч. Той от своя страна залитна, изненадан от летящото към него парче дърво и това беше достатъчно. Чу се звън на метал, последван от продължителен сребрист блясък и черната пелерина на Моронин лежеше на земята. В ръцете си полу-елфът държеше дълъг, черен меч с дръжка, увита в червен плат и острие тънко и изваяно в дълга, права линия с леко заостряне накрая. Беше древна, елфска изработка по подражание на самурайските мечове сред хората, но с втъкана в него неразбираема магия. Острието проблесна още веднъж и кръв изпръска лицето на Моронин. Той се завъртя, без да поглежда към строполяващия се на земята труп и бързо заговори на седящите зад него:
- Направихте грешка, че седнахте тук. Видяха ви с мен и шансът да оцелеете стои зад това да ме последвате. - Арадор не пропусна да отбележи червения блясък в очите на единия и белезите по тялото на другия, които издаваха по един или друг начин че са калени в битката войни. Не обичаше да помага на странници, но вината че сега и те бяха мишена на непознатия преследвач не беше тяхна. Обърна се и видя на вратата на страноприемницата още две горили, едната с двуостра брадва а другата с чук. Той се втурна към тях и докато насочваше меча си към този с чука видя как другаря му се сгърчи и падна в конвулсии на пода. Нямаше време да се обърне и да види кой маг се е притекъл на помощ защото този с чука бързо се окопити и замахна към него. Оръжието беше изключително тежко и това даде предосатъчно време на полу-елфа да се плъзне под него и да забие дългия си меч в корема на нападателя. Скоро след това тичаше нагоре по алеята, надявайки се непознатите да са взели предупреждението му на сериозно.

*Ето тук продължих с историята. :) *