Сребърното тайнство

Мъжът продължи да тича докато не прецени, че е достатъчно дълго за да не го свържат с мястото на нападението. Не вярваше похитителите му да са го проследили защото те не действаха така - пробваха с бързо и смъртоносно нападение, което почти не се проваляше, и ако то все пак не успееше започваха да следят мишената докато не намерят нова възможност за светкавична и тиха смърт. Арадор не знаеше дали непознатите са успели да го последват и искрено се надяваше да са оцелели. Те не бяха замесени в това и не заслужаваха да станат поредните жертви в политическата игра на Лапсус. Изведнъж зад себе си чу стъпки, и се обърна спокойно. Непознатите спряха на няколко метра от него, спокойни но и видимо готови за битка. Мечът на Арадор не се виждаше никъде но това не накара непознатите да се успокоят. Единият стоеше по-отпуснат, стиснал небрежно красив меч и преценяваш човекът, който ги беше подтикнал да го последват. Другият стискаше катаната си, смътна напомняща за оръжието на Морошин. Последният се усмихна леко и се поклони, разпилявайки дългата си черна коса пред бледото си лице.
- Здравейте, човеци. Съжалявам за грубото посрещане в държавата ни, но идвате в момент на сериозна политическа криза и нестабилно управление. Тези, които ни нападнаха нямам абсолютно никаква представа какви бяха, но едно мога да ви кажа със сигурност - те са прости наемници, свикнали на груба сила и на почти никаква тактика. Това означава, че само ме тестваха. Защо? Нямам си ни най-малка представа. - полу-човекът се подсмихна и продължи да говори небрежно, сякаш само до преди няколко минути не беше убил няколко непознати. - От тук насетне не мога да ви помогна с друго, освен да ви дам един малък съвет. Похитителите ни имат наблюдатели с тях, които ви видяха и от тук насетне вие ще бъдете също толкова централни мишени колкото и аз. Ако ви е скъп животът или поне искате да видите любимите си още веднъж напуснете Инжур поне за няколко месеца. - чернокосият се поклони още веднъж с класическата за елфите грациозност. Обърна се и със спокойно но твърда крачка тръгна по пътя, потропвайки с черните си бутуши по каменната настилка. Чу зад себе си студен глас, нетърпящ възражения:
- Къде си мислиш, че отиваш?! - Арадор се спря за момент и без да се обръща отвърна:
- Към скривалището на Сребърното тайнство, една от най-големите разбойнически банди в Лапсус. На която аз междудругото съм нещо като неофициален лидер. - последните думи той изрече с известен сарказъм и продължи по пътя.

Благородникът гледаше преценяващо този, който ги беше забъркал в неприятностите. Нямаше намерение да се доверява толкова лесно на някой си, но думите му за Сребърното тайнство го заинтригуваха. Пък и какво имаше да губи - Натаниел нямаше нищо ценно освен семейния меч. Дори пръстена с рубина на императора на Хосте, който все още беше у благородника, беше почти незначителен за Дие. Всъщност, Натаниел си търсеше белята от доста време и сега, когато я намираше нямаше намерение да я остави да го подмине. В староприемницата се беше справил набързо с похитителите - единият от тях успя да опита един от специалитетите предлагани в менюто за деня - заклинание за парализа. Благородникът не обичаше приложната магия, колкото алхимията, но се беше принудил да вземе светкавични мерки, иначе онзи грозник вероятно щеше да опръска дрехите му с кръв. А днес, Натаниел не беше в настроение да се цапа.
Без да се замисля беше последвал причината за нападението - Дие обичаше да е център на събитията и не можеше просто да си иде ей така. А и предупреждението на мъжа - струваше му се, че е искрен. Изведнъж, непознатият се спря и се обърна. Натаниел се облегна на меча си, който беше извадил по инерция, докато тичаше. Не знаеше какви са тези отрепки, които ги нападнаха "Под липата", затова предпочиташе да се застрахова.
Внезапзно, непознатият се поклони и започна да говори. Чак сега Натаниел забеляза, че той не е изцяло човек. В него имаше някакви елфически черти, които досега бяха останали скрити под плата на качулката. С всяка изминала дума, усмивката в ъгълчето на устните на Натаниел нарастваше все повече. При споменаването на думата "любими" изражението на мъжа придоби леден оттенък, а усмивката помръкна. Полуелфът говореше уверен в това, което казваше, но си нямаше представа, че Натаниел търси смъртта от много време насам. След това, сякаш нищо не се беше случило се поклони отново и реши, че може да си тръгне. Гласът на Дие се разнесе малко по-студен от обикновено :
- Къде си мислиш, че отиваш?!
Отговор последва. При това какъв отговор! Едната вежда на Натаниел се стрелна въпросително нагоре при споменаването на Сребърното тайнство, но отново зае обичайното си място след секунди. Неофициален лидер? Да, звучеше добре.
- Надявам се, че нямаш нищо против ако ти говоря на "ти"? Мога да продължа и на "вие", но при всички случаи идвам с теб. Трябва да знаеш, че не мога да се оттърся от желанието си да се забърквам в неприятности ... нещо като принудително изкривяване ми е.
Натаниел се приближи към полуелфа уверено. Твърде лесно и глупаво щеше да е да си тръгне сега и отново да продължи глупавата игричка на криеница с шпионите на императора на Хосте.

Кърди не рядко си навличаше неприятности заради любопитсвото си, но му беше трудно да го обуздае. А да се отърве от този си порок - напълно невъзможно. Така че сега последва Натаниел и непознатия, като първо удари един от нападателите по главата с каната. Настигнаха непознатия, който се оказа полуелф и той и Дие проведоха кратък разговор в края, на който последният заяви, че ще тръгне с полуелфа.
- Ще дойдем и тримата - намеси се и Кърди в разговора. - Какво? - вдигна рамене - любопитен съм.

Вече от доста време тримата вървяха заедно и Арадор не спираше да се пита как се е забъркал с тази групичка. Двата образа, коренно различни един от друг и същевременно намерили общ език създаваха настроение и се шегуваха помежду си, опитвайки се тук-таме да приобщят и полу-елфът към тях. Той разбира се отвръщаше хладно на опитите им, зает с мисли за това кой беше изпратил похитителите и с каква цел. Въпреки че привидно не проявяваше интерес към новите си спътници той не спираше да ги изучава, сигурен че зад непринуденото си поведение те правят нещо подобно с него. За момента му харесваше да играе ролята на мистичния непознат, странника който беше роден тук и същевременно се чувстваше непознат, човекът без минало и може би ако се забавеше още - без бъдеще. Все пак успя да разбере, че единият от мъжете до него се казва Натаниел, идва някъде от островите на империята Хосте и... До тук. Арадор обаче успя да долови нещо повече... Зад привидно неглижираната външност на странният мъж с рубинени очи се криеше интелигентна дикция, знак за професионално обучение и израстване в буржоазна среда. Това сякаш загатваше за лидерски качества, желание за контрол на ситуацията и опит в ръководенето. Морошин се усмихна мислено на това разкритие - какво ли щеше да стане, когато въпросният... Дие? ...разбереше, че са станали двама лидерите в групичката. Другият от своя страна не беше по-лесен за разгадаване и освен името му - Кърт, Кърти или нещо такова, чернокосият полу-елф, полу-човек не можеше да разбере нищо друго за него. На моменти образът му изглеждаше груб и недодялан, но в следващия миг Арадор разбираше че зад тази маска се крие нещо повече, нещо древно и загадъчно. А и тигърът, който беше успял да обвърже със себе си говореше за изключителна сила на волята и може би нещо още по-мистично... Скоро тримата стигнаха до края на една улица и спряха. Новите спътници на Морошин се заозъртаха, търсейки тайни врати или въобще някакви знаци из ниските постройки наоколо, които да издадат къде се намира скривалището на въпросното Сребърно тайнство, за което новият им другар не беше издал почти нищо. Кварталът в който се намираха беше известен с това, че е един от малкото с предимно каменни постройки, защото за Инжур характерни бяха колкото се може повече сгради, близки до природата. В крайна сметка този квартал беше известен като Кварталът Венети, населяван предимно от жители на васалството, подвластно на Лапсус. Натаниел и Кърди се стъписаха когато елфът пред тях се насочи право напред, към най-богатата и авторитетна сграда на улицата и може би в целия квартал. Не си бяха представяли въпросната "разбойническа банда" да се помещава в толкова богата и доста не-скрита сграда. Но дали Сребърните бяха точно това, за което Арадор ги представи - предстоеше да разберат. Приближавайки се към високата, триетажна къща с големи прозорци, остър покрив и безброй тераси и колони те наближиха парк, изпълнен с многобройни пейки, осветявани от високи, черни фенери с пламтящ буен огън в тях. В началото на парка имаше висока порта, единственият отвор в иначе масивната каменна стена, заобикаляща къщата. На портата стоеше слуга, висок мъж, облечен в официална униформа и с безупречни маниери. С приближаването на странната групичка портата се разтвори навътре, а портиерът се поклони ниско щом видя кой стои начело на новодошлите. Арадор му кимна леко и продължи навътре по широката алея, а обувките му не спираха да отекват по каменистата настилка. Почувства се у дома за пръв път от доста време, въпреки че не знаеше дали това "у дома" е валидно след всичко станало... И все пак първо трябваше да въведе новите си "приятели" в личните си покои на богатоукрасеното имение Албърдийн, "свърталище" на дамите и господата от едно от може би най-древните общества в Лапсус.

В началото Натаниел беше твърде негативно настроен за това братство, макар че беше чувал истории и легенди за него. Имаше спекулации, че живят в разкош достоен за повечето владетели в Терити, и че самите крале прибягват към услугите им. Когато беше по-млад, самият той не беше на мнение, че е възможно такова нещо, но с годините бе изменил възгледите си и беше приел, че някои неща са в границите на нормалното.
И легендите за баснословното богатство на "Тайнството" в момента се оказваха съвсем верни. Пред очите на Дие се разкриваше свят, който нямаше такъв алтернативен никъде из Терити. Повечето тайни братства наистина държаха да са тайни и не обичаха показността и лукса. Тук нещата стояха по различен начин.
Дие не искаше да издава с нищо нескритото си възхищение от мястото, където влизаха, но от време на време по лицето му се изписваше възхищение и изумление. През повечето време наблюдаваше обстановката, но хвърляше и някой друг поглед върху новия си познат - Арадор. Изглеждаше някак потаен и вглъбен в мислите си. Сякаш нещо го подтискаше.
Неволен поглед изтръгна Натаниел от задълбочения опит да направи оценка на Морошин. Бяха преминали през парка, който говореше за истински ценител на изкуството, но самото имение беше нещо повече .Тук сяакш си беше играл неоткрит гений на архитект. Още преди да влязат, тримата се озоваха пред голяма трикрила врата. От двете й страни имаше огромни прозорци с тежки драперии, които само загатваха лукса криещ се зад тях. Натаниел се отпусна вътрешно и остави сетивата си да се заситят на това пиршество на изяществото и красотата.
След като преминаха вратата, която се отвори като по поръчка, новопристигналите се озоваха в огромен салон. По средата имаше разположен фонтан, чиито води се изливаха в корито от черен мрамор. Подът бе от бял мрамор, но бе застлан с черен килим със златни плетеници по краищата. До всеки прозорец се виждаха свещници, които разпръскваха бледа светлина. От тавана висеше огромен полилей от кристал, който грееше като слънце. Зад фонтана се виждаше огромно стълбище водещо към втория етаж на къщата. Картини и малки скулптури допълваха целия вид на предверието.
- Изумен съм ... - прошепна Натаниел.
От лявата страна на залата се зададе някаква нисичка жена, която обаче носеше закачен до бедрото си меч. Огледа новодошлите и за изненада на Натаниел едва кимна на Арадор. Това се стори доста любопитно на благородника, но той си замълча.
- В дясно е салонът за развлечение, както и трапезарията. - започна полуелфът. - В ляво е кухнята, залата за тренировки, трофейната зала и пътя към градината.
Дие беше впечатлен. При това твърде много. Беше доволен, че случайността го бе завела на масата на Арадор и онези главорези ги бяха погнали. Иначе едва ли би влязъл в дома на това древно братство ...

- Сестричке, пораснала си. - гласът на високият човек беше хладен, а черните му очи не изразяваха особена привързаност към ниското момиче срещу тях. Чак сега гостите на имението забелязаха дългите уши на посрещналата ги, но до тук се изчерпваха общите черти между нея и Арадор. Момичето беше ниско за елф, но с типичната за тях светло-руса коса и сини, почти сиви очи. Чертите и бяха изключително красиви а тялото и се очертаваше под впитите дрехи за тренировка, които бяха типични за мъжете в по-богатите родове. Морошин хвърли бегъл поглед към другите двама мъже, които със сигурност бяха останали изненадани от домът му. Чернокосият полу-елф забеляза, че макар и изненадани от къщата те изглеждаха направо очаровани от доведената му сестра. Това го развесели - знаеше как тя възприема обожателите си и колкото и корави да бяха ако оцелееха след среща "на четири очи" с нея щяха да са същински герои. И все пак мъжът не забеляза никакви отличителни знаци по нея, които да говорят за някакво евентуално прехвърляне на властта в нейни ръце. Значи все още той командваше, макар че отдавна беше изгубил значението на тази дума...
- Да, но ти си си останал все същия голям нехранимайко, които познавам. - отвърна язвително тя, нищо че едвам стигаше до гърдите му. Вярно, че полу-елфа беше по-висок от повечето мъже-човеци но и тя беше по-дребна от повечето жени-човеци. Това, разбира се не я спираше да бъде саркастична. Двамата отдавна не се обичаха, бяха осиновени от един и същ елф, който ги беше взел за свои деца по неразбрани до сега причини. Арадор беше дочул нещо като мотив за своето осиновяване, че баща му е бил любопитен до къде ще стигне смешението на човешка и елфска кръв, но само толкова... За по-малката си сестра не знаеше нищо, а и през годините не беше пожелал да узнае. Като гледаше скоро нямаше да тръгнат да си общуват мило и задушевно...
- И аз те обичам, сестричке. - той наблегна на умалението накрая и поведе двамата си спътника по стълбите нагоре. Докато се изкачваха по мекия килим, заглушаващ до известна степен стъпките им те мернаха няколко слуги, които като мерваха стария си господар се покланяха бързо и изхвърчаха на някъде да извесят новината за завръщането му. Започнаха да си проправят път през няколко централни коридора, докато не стигнаха дъното на едното крило. Пред тях се разкриха големи, дървени врати с изящна дърворезба по тях, изразяваща преплетени цветя и листа, във формите на копия. Полу-елфът със сигурност не беше забравил от къде произлизат корените му. Той вдигна дясната си ръка и от нея заструя мека, тъмно-червена светлина която се разля по масивните златни дръжки и скоро те щракнаха. Вратата се разтвори безшумно навътре и разкри голяма стая, първият поглед към която спираше дъха. В дъното срещу новодошлите се намираше голям прозорец, в момента покрит с тъмно-червена драперия, през която не се виждаше нищо от нощното небе. В редките моменти, когато Морошин си беше у дома и в още по-редките моменти когато беше в настроение пердетата стояха дръпнати и от прозорецът се разкриваше гледка над цял Инжур. Пред тях се намираше голямо, черно бюро с масивна изработка и няколко пергамента, подредени на него - очевидно няколко карти и може би един-два магически свитъка, предположиха новодошлите. От ляво и от дясно в стаята стояха подредени лавици с безброй книги, а по стените имаше няколко златни свещника, подчертаващи мрачната атмосфера с отблясъците си. Тук също се виждаха черните килими с златна нижка по тях, а в единия край на стаята имаше малка врата - явно към личните покои на явно богатия и явно не чак толкова скромния явно лорд. Арадор за пореден път се усмихна на реакцията на новодошлите и пристъри в "бърлогата си". Отиде и седна зад бюрото, на стол с висока облегалка, облицован в тъмночервена тапицерия, с дървена черна рамка и класическия златен обков по него. Натаниел и Кърди започнаха смътно да се досещат, че новият им приятел обича комбинацията от черно, тъмно червено и златно. Той път от своя страна им кимна към двата стола, също толкова луксозни но без високата облегалка на неговия и те мълчаливо заеха местата си.
- Та така... Добре дошли в имението на Сребърното тайнство, организацията за... Да кажем, че се занимаваме с извън законни дела по адрес на държавната администрация. - мъжът се подсмихна на натруфеното описание, което беше успял да измисли за простата дейност на организацията му - на нея и се плащаше да ликвидира високопоставени лица, да събира информация или просто да представлява новопоявили се барони и баронеси. И всичко това подпечатано от най-върховната власт на Лапсус.
- Както предполагам се досещате не бях в страноприемницата днес да си "изпия ейла и да се пробвам да си намеря работа", макар че преди вие да се появите това вървеше. - той им се усмихна кисело и продължи. - Но сега след като се измъкнахме за момента от преследвачите ни, кажете с какво мога да съм ви от полза? Предлагаме специални пакети за масаж, отпускане, релаксиране и най-новата ни оферта - смяна на личността и пола без почти никакви странични ефекти. - Арадор неприкрито беше започнал да се забавлява, опиянен от новината че си е вкъщи. Плясна с ръце и след секунди на вратата се появи един слуга, явно вече запознат с новината че господаря се е прибрал.
- Донеси ми моля те от личната ми изба най-отлежалото Релиньон 67, което ни се намира. И три чаши ако ни се намерят толкова. - смигна той на сдържания слуга и вторият изчезна както се беше появил. Морошин се облегна и се загледа в случайната компания, с която беше преживял толкова за толкова кратко време и те разбраха, че човекът пред тях е започнал да се променя. Или поне така изглеждаше...

Кърди се огледа около себе си с любопитство. Всеки свързан с престъпния свят на Терити беше чувал поне една история за Сребърното тайнство.Задържа поглед и на момичето, което се оказа сестра на спътника им. За елф или по-скоро полуелф изглеждаше най-малкото привлекателна. Изкачиха се по едни стълби и влязоха в един кабинет, както всичко останало тук и той луксозно обзаведен. По пътя Кърди като бивш крадец набеляза поне 10-на неща ценнни и удобни за изнасяне.
Домакинът поръча на един прислужник да донесе вино. И попита имат ли нуждаот нещо
- Ами на мен ми се ще да знам какви бяха тези в кръчмата? - обади се Кърди. - И също няма да откажа някоя брюнетка за компания

Натаниел беше ценител на красивите жени, но тази тук не го привличаше с нищо. В началото му се стори странно, че двамата с Арадор се оказаха брат и сестра, но после реши, че щом като е полуелф е нормално да има сестра, която да прилича повече на представителите на тази раса. Дие беше видимо впечатлен от обстановката и след като направи обстоен преглед на "предимствата" и недостатъците във външния вид на ниската девойка се зае с изучаването на заобикалящата го среда. Целият този лукс му довяваше спомени от императорския дворец в Хосте и мъжът се намръщи неволно.
"Който търси, си го намира. Да, Натаниел, може да се каже, че си цар да се набъркваш в неприятности. Точно така, какво е това освен неприятност? Тайно братство свързано с управлението на Лапсус? Как мислиш да си тръгнеш незабелязан и просто така? Няма да стане драги, и този път май сме нагазили в твърде дълбоки води."
След този разговор със себе си, Натаниел се съвзе и придоби характерния си незаинтересован вид. Първото впечатление при влизането беше вече направено и благородникът смяташе да задържи останалото предимно за себе си. Затова не реагира по никакъв начин, когато Арадор направи едно заклинание и отключи вратата на покоите си. Очакваше нещо подобно, все пак неформалният лидер на такова братство трябваше да има някакви, дори и бегли познания в сферата на магията.
Кабинета на полуелфа беше също толкова впечатляващ, колкото самото имение и не разочароваше представите на този, който влезеше. Натаниел не можа да не забележи интересните, но традиционни комбинации между черно и червено, вероятно към групичката можеше да се добави и златното, но за благородника то беше просто декорация към основното. Двамата с Кърди се настаниха на столове, които бяха подобни на този на домакина им, но малко по-невзрачни. Вероятно, за да подскажат на гостите кой е шефът тук. Арадор бе така добър да им обясни какви са функциите на Тайнството. Дие се засмя вътрешно при представянето на братството – всеки искаше да придаде малко повече тежест и блясък на работата си и да нарича разни неща с други имена. Външно, обаче, остана съвсем спокоен, загледан в тежката драперия зад Арадор. Отбягна да отговори на въпроса на Морошин, защото не беше опознал обстановката така добре, че да се възползва от всичките й предимства. Леко се намръщи при забележката на Кърди, че иска брюнетка, но не можеше всички да са влюбени така безрезервно в един човек. Натаниел се бе заклел във вярност на Алия и щеше да й остане такъв до края.
- Виното, сър. – прислужникът влезе носейки чашите и поръчаната напитка.
- Виждам, че са ви са се намерили чаши. – подсмихна се Натаниел. – Това е добра новина. Съвсем не очаквах подобно нещо.
Прислужникът хвърли въпросителен поглед към Морошин, но той остана спокоен. Благородникът от Хосте наклони глава на една страна изучавайки вече от близо новия си познат. Изглеждаше му някак …сам.
- Заповядайте, сър. – прислужникът подаде една чаша на Натаниел.
Дие пое чашата с тежък обков и се загледа през кристалното стъкло. Течността беше пурпурно червена и напомняше на наситен рубин. По навик, Натаниел завъртя чашата държейки я срещу светлината, след което отпи съвсем мъничко. Остави рубинената течност да докосне небцето му и примлясна съвсем леко.
- Чудесно, букетът от билки е несравним. Гроздето … три вида?
В Хосте се славеше като познавач на вината, но се опасяваше, че след толкова години пиене на разредено вино из кръчмите може да е позагубил форма.

Домакинът им се подсмихна, докато продължаваше да си играе с чашата масивно стъкло, която държеше с дясната си ръка. Пръстите му обхождаха обкова и чашата се накланяше насам-натам, без да разлива и капка от съдържанието си. Гостите бяха свикнали с ловкостта на елфите и дори пред тях да седеше нетипичен с ръста си такъв, те не се очакваха чашата да се разбие на пода. Очакванията им разбира се както всичко през този ден се оказаха погрешни. Арадор замахна, изпи течността в чашата си на един дъх и я запокити през стаята към затворената врата. След миг се чу трясък, парченца счупено стъкло се посипаха на земята а металния обков падна с дрънчене. Новодошлите не проявиха особен интерес към това представление, но Кърди сериозно се замисли дали да не се обърне към приятеля си и да направи знак, че срещу тях стои ако не много то поне леко побъркан...
- Всъщност са четири - последният е от специфични лозя в Страро, за които предполагам не сте чували. - Морошин говореше спокойно, зарязал театралните изцепки и възвърнал хладната си пресметливост. Забеляза, че Дие не беше запознат с факта, че елфите бяха намерили свой начин да отглеждат лозя в иначе непристъпните джунгли, но го прикри доста умело. Това зарадва господарят на имението Албърдийн - точно от такива хора се нуждаеше. Гостите му вече бяха преполовили чашите си, но никой от двамата не бързаше да изпива виното. Още една точка за тях - Арадор уважаваше ценителите на хубавите неща.
- А сега, господа, нека говорим по работа. - мъжът се изправи на стола си и събра ръце пред тялото си, преплитайки дългите си пръсти. Кърди и Натаниел чак сега видяха, че на дясната му ръка се вижда някакъв странен белег, но си замълчаха. "Явно познанията ми по магия не са точно "най-низши" замисли се Дие и продължи да гледа изпитателно тъмните очи срещу тях.
- Тези, които ни нападнаха най-вероятно са от някоя съперничаща си с нашата компания, чиито клиенти биха имали облаги от моята смърт. Както вече ви казах положението в Лапсус е доста обтегнато в момента, появиха се всякакви претенденти за трона, използващи всевъзможни аргументи за това, че са достойни наследници - от синята си кръв до някакви вече отдавна забравени заслуги към държавата. Всъщност до преди няколко часа и аз бях странник като вас, обикалящ света на Терити, без да позволявам някой да ме свърже с миналото ми. Сега, след като отново съм тук и явно някой вече е платил висока цена за главата ми мисля да се позадържа и да започна отново да участвам в задкулисните игри. Останах впечатлен от вас, и ще се радвам ако проявите макар и малък интерес да се присъидините към скромното ни общество. - полу-елфът се подсмихна при факта, че организацията му заедно с него беше всичко друго но не и скромна. - Ако приемете ви очаква още хубаво вино, достатъчно добро заплащане, уменията ви ще бъдат тествани и ще ви бъдат поверени задачи специално за нивото ви. И най-важното - ще си тръгнете живи от тук. - той им смигна и отново плесна с ръце. На вратата се показа нов слуга.
- Доведи ми любимия ми убиец и шпионин.
- Ал Лиан, ли сър?
- Да, нима имаме по-добър от него? - подсмихна се Моронин и слугата побърза да се оттегли. - А сега, господа, ни остава да чакаме. - усмихна се домакина и загледа с усмивка припукващия огън на стената.

След няколко минути вратата на кабинета на Арадор се отвори, но учудващо през нея не влезе никой.Докато Натаниел и Кърди гледаха дали някой ще влезе до Морошин се чу глас -потайнствен и мрачен.Когато те се обърнаха видяха силует на мъж с качулка и тъмно червен плащ, с бродирани странни символи, които не разбираха.След няколко секунди мъжът се премести отстрани на бюрото на полу-елфа и поздрави гостите в стаята, след което се обърна към него с лека нотка на щастие - Разбрах че си ме търсил, проблем ли има?
- Не просто исках да те представя на новодошлите, както и да те помоля утре да тестваш уменията им, и ако се наложи да ги тренираш. Ще е възможно ли това ? - попита Арадор леко усмихнат.
- Ще се опитам да вмъкна и това някъде в графика ми.Е, Господа казвам се Келдо-ап Лиан, тъмен елф съм и професионален ассассин.- представи се Келдо.
- От ляво е Натаниел Дие от благородно потекло роден в империята Хосте, от дясно е Кърди Питърсън има капитански чин на армията на Келебер.Надявам се да се разбираш добре с тях. А не като с последния новодошъл. Арадор намигна на Келдо и се засмя.
По време на разговора между Келдо и Арадор, полу-елфа извика 2-ма от слугите и заповяда да приготявт стаите на господата, тъй като вече се стъмваше и скоро трябваше да си лягат за да имат сила за теста, който има предстоеше на следващия ден.Не мина много време и слугите почукаха на вратата- Господарю стаите са приготвени ако желаете можем да съпроводим гостите до западното крило където се намират стаите им ?- плахо попитаха слугите.
За момент Арадор се замисли, но когато тръгна да отговаря, беше прекъснат от тъмния елфс молбата той да ги съпроводи.
*** *** ***Това за професионалния ассассин не можах да се сетя да го напиша по друг начин.*** *** ***

Натаниел продължаваше да стои с леко наклонена глава. На пръв поглед беше незаинтересован от факта кой е най-добрият убиец, но внимателно следеше всяко негово действие. Не можеше да му се отрече, че е бърз и влиза ефектно - очевидно разбираше от работата си. Благородникът отпи една глътка, но не с цел отново да се докосне до изтънчения вкус на виното, не той следе всяко действие на двамата - Арадор и Келдо през стъклото.
- Не просто исках да те представя на новодошлите, както и да те помоля утре да тестваш уменията им, и ако се наложи да ги тренираш. Ще е възможно ли това ? - попита Арадор леко усмихнат отвръщайки на въпрос на убиеца.
Мисълта развесели Дие и той остави чашата си. Не обичаше някой да взима решения вместо него, а самият той не беше казал, че иска да стане част от братството. Не знаеше как стоят нещата при Кърди, но определено трябваше да помисли преди да стане част от тайния апарат задвижващ власта в Лапсус.
"Твърде бързо, твърде бързо, Натаниел. Не можеш така да се впуснеш с главата напред в това предизвикателство. Ами ако императорът разбере ... По дяволите императора. Имам оръжие, което той не притежава, а иска. Точно от това имам нужда. Малко почивка сред висшето общество, но все пак в тайна."
Дие скръсти пръсти пред себе си. Студените му очи не се отделяха нито за секунда от Арадор и Келдо. Въпреки че изглеждаше "леко" нежелан, ето че Морошин се оказваше приятел с най-добрия убиец на братството. Странно, на какво ли се дължеше тази ненавист, която усети дори у сестрата на този мъж ...
- Господа, не помня да съм изявявал желание да се тренирам при вас. - Натаниел се изправи при знака на Келдо да го последват към стаите. - Не бих искал да ви обиждам, но искам първо да преценя минусите и плюсовете на челноството в Тайството. Не съм нов в задкулисните машинации и действия от този род, така че съм решен първо да помисля известно време. Утре сутринта ще имате отговора ми.
Арадор кимна разбиращо и пожела "лека вечер" на новите си познати. Натаниел стана от стола си и се поклани съвсем леко на домакина, както изискваше етикета. Завъртя се на пети тръгна след професионалния убиец. Докато вървеше след него из богато украсените коридори, благородникът си позволи да отбележи, че тъмният елф има доста яко тяло, вероятно калявано в множество битки и тренировки. Походката му беше уверена, макар и лека - характерна за всеки от неговия бранш, който цени главата на раменете си.
"От колко ли време работи тук? Изглежда наистина е доста близък с Арадор. Но това няма да значи, че двамата ще се държат като чирак с мен. Може да съм нов в изпълняването на тавък род поръчки, но не съм нов в интригите в двора. Знам някои тънкости, които може би са им неизвестни, тъй като съм черпил от извора - най-голямото свърталище на змии, дворецът в Хосте."
Дие вървеше унесен в мислите си, не искаше дори да говори с Кърди, не искаше въобще да се занимава с разговори - беше твърде зает да преценява настоящата ситуация ...

Кърди остави преполовената чаша вино. Той по принцип не пиеше алкохол, особено силен, защото не харесваше вкуса, но понякога беше въпрос на учтивост. Вратата се отвори и докато той и Дие гледаха към нея до бюрото на Арадор се беше появила закачулена фигура, която се представи като Келдо-ап Лиан. Тъмен елф и професионален убиец. Собственикът на имението от своя страна представи гостите.
Кърди погали легналия до него и прозяващ се Лестор и в този момент един слуга съобщи, че поръчаните преди малко стаи са готови.
- Аз също ще ви отговоря утре - изправи се Кърди. - А за сега лека нощ.

Келдо ги заведе до друго крило, но на същия етаж, където Дие презположи, че настаняват всичките си гости, клокото и малко да са те.
- Лека нощ. - им пожела Келдо и изчезна.
Натаниел поклати глава. Кимна на Кърди и влезе в стаята си. Не беше нещо твърде луксозно и претенциозно, но не беше и обикновена. Леглото беше двойно и се намираше точно под големия прозорец покрит с дълги завеси. Стените бяха бледо-зелени и не дразнеха окото. Имаше гардероб, умивалник и писалище. Благородникът пристъпи към гардероба и го отвори, но там нямаше нищо.
"Твърде наивно, Натаниел."
Не се беше отказал от навика си да се преоблича винаги, когато се върне в стаяу която е чиста и подредена. Събу ботушите си и седна на леглото. Погледът му полази цялата обстановка, но Дие не откри нищо, което да го грабне. Затвори очи и се отпусна назад. Погледът му се заби в тавана и мислите му моментално изчезнаха заменени от един-единствен спомен, който благородникът се опитваше да забрави от много време.
- По дяволите ...
Той скочи от леглото и отиде, за да наплиска лицето си със студена вода. Изми го, после и ръцете си. Поосвежи се и съблече наметалото и ризата си.
- Върви си Алия. - каза сериозно той.
От известно време често виждаше мъртвата си годеница дори и с отворени очи. Тръсна глава и седна на писалището. Нямаше пергаменти, нито мастило или пера. Натаниел стана и от там и се сви на леглото. Затвори очи и заспа моментално. Беше се научил да цени всяка секунда сън, тъй като му даваше необходимата енергия.

Сутринта дойде бързо. Дие никога не беше сънувал, от както Алия беше починала. Стана, облече се и излезе от стаята. Наоколо нямаше никого, затова се насочи към кабинета на Арадор, където се надяваше да го открие. Стъпваше уверено, тъй като имаше добра памет и помнеше пътя към кабинета. Вървя известно време и стигна до масивната дървена врата. Вдигна ръка и почука.

Звукът извади Арадор от мислите му и той вдигна глава. През изминалата нощ почти не беше спал, умувайки над това кои бяха похитителите му и как по-скоро можеше да се добере до техния лидер. Не си създаваше илюзии, че просто така ще успее да си получи отмъщението, защото беше свикнал дълго и прецизно да планува ударите си. И все пак покушението над лидер на общество, бил той и във временна почивка си оставаше нещо, което етикета на задкулисните игри рядко позволяваше. Когато се случеше така, че въпросният шеф на някое от обществата да започне да действа твърде грубо, застрашавайки държавата от гражданска война, останалите лидери се събираха и обсъждаха премахването му. Но при положение че Морошин не беше стъпвал в Инжур от години беше повече от безсмислено това да е причината. Мъжът имаше съмнения, че може да е нещо, организирано от сестра му но не вярваше тя да стигне до там - все пак нали точно тя се поставяше срещу дейността на Тайнството. Вярно, нямаше нищо против да участва в политиката и да замайва главите на по-младите благородници, но когато се стигаше до наемни убийства и задачи с подобен характер вижданията и доста се различаваха от тези на брат и.
- Така че... - замисли се Арадор - ...тя не би нарушила принципите си дори и това да и носене смъртта ми. Второ почукване извади мъжът от възвърналите се мисли и той разбра, че този който чука не е някой слуга. Обади се към вратата и тя се отвори леко, нямайки нищо общо с неговото драматично отваряне и на двете крила с трясък. В стаята влезе един от мъжете от предишния ден, онзи с мистичната същност и лидерските качества. Морошин му кимна към столовете пред себе си, но младият мъж предпочете да остане прав.
- Благодаря ти за гостоприемността, Арадор. Помислих над предложението ти и реших, че за момента нямам основание да го откажа. Имам своите причини да съм тук, причини, които нямат може би нищо общо с политическите ви игри. И все пак ми е любопитно какво може да ми препоръча организацията ти, освен качествено заплащане естествено.
Арадор се подсмихна. Знаеше, че Натаниел не го интересуват толкова парите, колкото тръпката и още нещо в цялата тази идея да се разхождаш насам-натам и да сееш смърт. А той нямаше да му откаже точно тези неща. Кимна на човека и погледна зад гърба му. Там вече стоеше изправен Келдо, готов да отведе мъжа към тренировъчните полета. Господарят на владението беше сигурен, че непознатият до скоро странник няма да позволи на най-професионалния му убиец да го учи на неща, които вече знае, затове се очертаваше да бъде интересен ден и за двамата. Той от своя страна мислеше да се разтърси из разбойническите канали за информация относно покушението срещу него и последните новини във владенията на Лапсус. Полу-елфът им даде знак че могат да тръгват и когато Дие вече беше на вратата чернокосият се сети нещо и извика след тях:
- И, Келдо, не забравяй да дадеш по-удобни дрехи на скъпия ни гост. Не мисля, че ще иска да се бие с дрехите, които явно е ползвал и за пижама като гледам. Май ще е по-добре да поръчам да заредят гардероба му... - каза той вече сякаш на себе си и започна да създава планове за предстоящия ден.

Келдо и Натаниел поеха към тренировъчната зала, която се намира до градината в подземно помещение. Приличащата на колизеум зала беше добре осветена и просторна имаше места за наблюдатели, както и много врати разположени в основите на стените. Тези врати водеха до отделни стаи за обучение, всяка за различен тип обучение. 2 стаи за обучение с магия, 2 стаи за обучение с мечове и всякакви сечащи оръжия, 1 стрелбище, стая за специални умения, стая за бойни изкуства и личната стая на Келдо.Когато тъмният елф и Дие пристигнаха в стаята за обучение там стояха няколко слуги както и тигъра на Келдо, жребецът и лисицата на Натаниел.Келдо нареди на слугите да приготвят тренировъчно облекло на Дие за да може да се започне с тестовете.Докато Натаниел се обличаше Келдо се запъти към неговата стая за да вземе оръжията си както и някой други неща, които не показа на Дие.Когато и двамата бяха готови Лиан помоли полудемонът да дойде с него в една от стаите за да започне първият тест, няколко слуги също отидоха с тях.
- Първата задача е да уцелиш, колко можеш повече жизнени точки на чучелото от мен в рамките на 2 минути. Слугите имат пълен лист на жизнените точки и те ще решат кой е победител след като ги преброят.В следващите 2 минути Келдо с лекота пробождаше жизнените точки на чучелото, докато Натаниел имаше леки затруднения, въпреки че въртеше мече доста добре, но все пак Келдо беше обучен специално затова - да убива максимално бързо и безшумно жертвите си. След преброяването на слугите резултатът на Келдо бил 560, а на Натаниел над 300 от възможни жизнени точки над 700.
- Справи се добре Дие за аматьор, но все пак издържа теста. - отсъди Келдо с леко учудване, за пръв път беше виждал човек освен него за 2 минути да уцели толкова витални точки.
- Нека продължим със следващото изпитание.- предложи тъмният елф.

Кърди влезе в отредената за него стая. Първото, което направи беше да я провери щателно за скрити входове или наблюдателници. Такива нямаше, макар, че за последните не можеше да бъде напълно сигурен. Стените бяха в лилав цвят, а пердетата небесно сини. Имаше писалише, умивалник, 2 стола, празен гардероб. Кърди се изтегна на леглото. Беше доста удобно. Той заспа.
Сутринта се събуди, изми си ръцете и лицето и с Лестор излязоха и се запътиха към стаята на Арадор.
- Добро Утро - поздрави Кърди -Възнамерявамда приема предизвикателството и да се присъединя към организацията. Но имам 2 условия.
1-во Без да се посяга на деца. Физически или психически. И по възможност ще гледам да се минава без излишни жертви
И 2-ро политическата ситуация в Лапсус малко ме интересува, но да не се вреди на Келебер.

Натаниел вдигна въпросително едната си вежда и килна главата си по характерния за него начин. Какво значеше това "аматьор" ? Дие се облегна на меча си и се загледа в градината дишайки тежко. От много време не беше тренирал и бе загубил формата си. Все пак пиянските свади и сбивания не можеха да се сравнят с уроците при предишния му учител, който го караше да прави финтове, да стои на един крак, да парира, да напада, докато Дие не падне на земята от изтощение.
- Нека продължим с второто изпитание. - предложи тъмният елф.
- Нямам нищо против.
Натаниел вдигна рамене и последва Келдо. Чудеше се този път какво са му подготвили. Трябваше да е нещо свързано с уменията на убиец – тоест нещо по-прецизно от работата с меча.
- Това е набор от най-добрите и остри ками в Лапсус, а вероятно и цял Терити. – оповести Келдо.
Погледът на благородника се плъзна по изящните остриета, които проблясваха като ледени късчета върху масата. Напомняха му на неговите собствени, които носеше винаги. Въпреки това, този път щеше да се пробва с тези. Нямаше да му създадат трудности, даже знаеше, че ще се справи по-добре с камите, от колкото с меча.
- Второто изпитание е малко по-комплексно. – тъмният елф се подсмихна. – Изкуството на смъртта не е просто да затриеш мишената. Понякога клиентите имат предпочитания – дали без свидетели, или пък със. Сега ще изпробваме точно тези две неща. Първо, ще сложим една кукла зад онзи прозорец, еййй там. Виждаш ли го?
Натаниел проследи пръста на Келдо, който сочеше един прозорец на около двадесетина метра.
- Целта ти е да пронижеш артерията на врата й. Така де, онази червена точка, която се вижда дори от тук.
Професионалният убиец доволно скръсти ръце пред гърдите си очаквайки да види как ще се справи Дие. Той реши да не го разочарова и взе една кама. Прехвърли я небрежно между пръстите си и присви едното си око. Щеше да го уцели, беше съвсем сигурен в себе си. Задържа се така още секунда, и без предупреждение хвърли камата по мишената. Келдо я проследи, заради бързите си рефлекси и със задоволство отбеляза, че тя е постигнала целта си.
- Чудесно, Дие, този път се справихте еднакво добре, както би направил и професионален убиец.
Благородникът небрежно вдигна рамене. Умееше да изненадва събеседниците си през повечето от времето, което прекарваха заедно.

След преминаването на втория тест Келдо и Натаниел се за пътиха към личната стая на тъмният елф за да продължат с последния тест. Стаята не беше много добре осветена, но това не пречеше на Келдо, тъй като той нямаше проблеми с виждането при почти никаква светлина. В стаята имаше няколко врати, маса на която бяха разположени различни оръжия, повечето от които бяха с гравирани символи като на плаща, който носеше когато се запознаха.По стените имаше и рафтове с книги повечето бяха за магии и отвари, а други просто нормални литературни произведения.Келдо показа на Дие една врата, в която имаше дупка с големината на длан на височината на гърдите на нормален човек.
- Е, Натаниел сега започва истинският тест, в който съм сигурен че имаш само 1 % шанс да преминеш, тъй като в целия свят само малцина имат умението за да го преминат.Пожелавам ти успех. И така първо целта на задачата е след като минеш през вратата ще имаш много малко преостранство, аз ще я заключа и ти ще трябва да минеш през тази дупка без да разбиваш вратата или да разширяваш дупката.Ограничение за време няма. Когато си готов или си решил да се откажеш, сано кажи и ще отключа вратата.- каза сериозен Келдо.Това изпитание можеше да бъде преминато само от специални хора, които в целия свят бяха само 10. Като тъмният елф Келдо беше на второ място след създателя на техниката.Натаниел влезе в стаята и елфът заключи.Келдо се отдръпна настрана за да даде възможност на Дие да излезе от дупката без да се блъсне в убиеца.Времето навън беше сравнително горещо, но подухваше лек ветрец, който може би се харесваше от нормалните хора, но беше ненавиждан от професионалните убиици, защото твърде бързо разнасяше миризмата на кръв.Кръв, точно такава миризма помириса Натаниел след известно време, докато се опитваше да мине през отвора.
- Келдо, защо мирише на кръв? - попита озадачен полудемонът.
- Защото хранят ФузейТсуме (от японски Фузей- въздух, Тсуме- нокът).Това е тигърът ми сега е в съседната стая.
За Натаниел времето минаваше бавно. много бавно. Келдо се беше зачел в някаква магическа книга и от време на време хвърляще по едно око на безуспешните опити на Дие.Часът минаваше 4 а Натаниел още не беше излязъл от стята, беше се изморил, тъй като беше пробвал всеки един възможен вариянт за бягство, но всичко завършваше с неуспех.Келдо стана приближи се към вратата и предложи на Натанеил да го научи на уменито необходимо му за преминаването на теста, както и за истинския живот.Дие се съгласи, въпреки че беше още объркан и не вярваше на думите на тъмния елф, мислеше си че този тест е някаква подигравка с него.Когато Келдо отключи вратата Натаниел излезе и по незнайна причина успя да зключи елфа в стаята засмивайки се, и в същщото време уверен в себе си че -ап Лиан няма да излезе от там.Обръщайки се за да си тръгне Натаниел видя че черна сянка да минава през дупката, и няколко секунди след това той видя Келдо, киак току що беше преминал през дупката с големината на човешка длан.
- Е, Натаниел Дие, мислеше си че си ме заключил, но мен не ме спират такива неща, умението което току що използвах, и на което ще те науча се казва сенчесто движение.- каза засмяно елфа като виждаше изуменото лице на Дие.
- Предполагам, че няма да е лесно да го науча нали?- промълви леко стреснатият, но изпълнен с радост и одушевление Натаниел.
- Обучението няма да е лесно, но като те гледам си силен физически, надявам се и психически, защото за да научиш умението ще ти трябва много енергия, както и много безсънни нощи.-засмя се Келдо. - А сега нека се връщаме в имението, за да си починем а и скоро ще стане време за вечеря.- Предложи тъмният елф.
*** *** *** Кърди, ако искаш изчакай Натаниел да си напише поста, след което ще започнем с твоите тестове.*** *** ***

Дали беше силенн психически? Дие неволно се изкиска, но веднага се окопити и изгледа сериозно Келдо, който току-що му бе направил логично предложение.
- Да, добре. Нека първо да премина през стаята си и ще дойда на вечеря.
Въсщност Натаниел беше доста неща, включително и силен психически. Друг беше въпросът със стабилен. Все пак неслучайно в родната му страна му се носеше прозвището "Лудия благородник". Самият прякор не се пръскаше по шевовете от оригиналност, но беше достатъчно лесно запомнящ се за затормозените главици на останалите от елита, така че стана доста популярен за отрицателно време. Едната година, която Натаниел беше прекарал в пълно самосъжаление и безпризорно пиянстване, се беше отразила леко на нервите му и на моменти, самият той се чувстваше твърде далечен и чужд на този свят. Още повече, че последно време дори беше започнал да материализира спомена за Алия и сякаш не можеше да се спре да го прави. Останеше ли сам започваше да си представя стари картини от миналото му с нея, а от няколко седмици дори я виждаше как се разхожда из стаята. Плашеше се от самият себе си, но не можеше да се спре. Въпреки тези малки проблемчета, той беше силен психически. Определено. Беше преживял загубата на най-свидните си и обични хора и беше решил да не отнеме живота си. Постижение си беше.
- Да ... - Натаниел си промърмори под носа неволно. Келдо се обърна към него. - А, нищо. понякога се случва да си шепна сам.
Убиецът го изгледа странно. Дие вдигна безпомощно рамене и продължи пътя си към имението. Не можеше да се понася толкова мръсен. Пък и не се беше бръснал от седмица-две. Прекара пръсти през брадата си и се намръщи. Не се харесваше с брада, но заради преследвачите си нямаше време да се погрижи да я махне.
- От доста дълго ли си тук, Келдо?
Мъжът кимна.
- Вероятно познаваш човек на име Аларис?
Тъмният елф не отговори. Тънка усмивка се разля по лицето на Натаниел, но той я ската, за да не ядоса новия си ... хм, треньор. Да, така звучеше еднакво добре и за двамата. Дие нямаше да се дразни, че има учител, а убиецът нямаше да се чувства неприятно, че не му отдават нужното уважение.
Стигнаха благополучно до етажа, където се намираше стаята на Натаниел и той се насочи към нея. Махна с ръка на Келдо преди да влезе и затвори вратата. Чувстваше се в невероятно добро настроение, което се повише още повече при вида на подготвената вана. Съблече се бързичко и се накисна в топлата вода. Изпитваше истинско блаженство, което можеше да се сравни само с изтрезняването в студен поток след тежка нощ.
- Дойдохме си на думата.
Следващият час премина в киснене, почистване, игра с водата, бълбукане и всякакви детски простотии, които доставяха на мъжа невероятно удоволствие. Нямаше представа защо, но винаги обичаше да си играе във водата. Още от малък. Нищо, че тогава го къпеха с лютив сапун. Просто беше велико изживяване.
След като приключи с банята си, Натаниел се зае с привеждането си в приличен вид. Обръсна се, което веднага го успокои и отвори вратите на гардероба. Дрехите бяха нови, спретнати и чисти. Избра си нещо нетрадиционно. Днес беше решил да остави червеното настрана. Някак, е не му беше омръзнало. Мъжът се вгледа с умиление в червените дрехи, които щеше да пропусне и просто захвърли на леглото сините такива. Сложи си черни ботуши, черни панталони, вишнено-червена туника, бяла ленена риза и червено наметало. Въздъхна, докато прибираше сините дрехи на мястото им. Какво пък! Беше традиционалист и си харесваше класическия стил на обличане. Още повече, че червеното му беше отличителен знак.
- Сладур си, Нати, моето момче. - каза той важно гледайки се в огледалото имитирайки леля Дизи.
Хвърли последен поглед на стаята си и излезе. Стъпи бавно на мекия килим и затвори вратата. Нямаше следа от движение по коридора. Тръгна нормално, но сякаш, за да докаже на Келдо, че не е много добре с психическито здраве, започна да ходи на пръсти и да се оглежда. Стигна до кабинета на Арадор и продоби замислено изражение, макар че беше във все същото щастливо настроение. Подмина го и тръгна надолу към трапезарията.
Вече вървеше нормално, защото нямаше желание да рискува да бъде забелязан и хванат, докато стъпва на пръсти без причина. Слезе по огромното стълбище и отново се възхити на предверието на това имение. До колкото имаше спомен, Арадор беше казал, че трапезарията е в дясно. Насочи се натам очаквайки да види поне едно познато лице ...