Сянката на слънцето - Обсъждане и герои

Действието се развива на територията на днешна Англия, с тази разлика, че тогава магията не е била нещо твърде необичайно. Напротив, присъствала е в ежедневието на хората, макар и недостъпна за повечето. Имало е твърде малко надарени личности, които владеели дарбата на "дъха на боговете", както повечето хора наричали магическия талант. Повечето от тези, които показвали магически заложби били обучавани за жреци на две различни религии - тази на Богинята на Светлината и на Бог Дулвен - богът на избора.
Междувременно в светския живот, всичко в царството изглежда нормално за всеки външен наблюдател, но нещата не са чак толкова розови. Оказва се, че положението в държавата е нестабилно, заради надигащото негодуване на народа, машинациите на многото претеденти за трона и борбата за надмощие сред различните религии. На всичкото отгоре, се говори за приближаваща война, което изнервя поданиците все повече и повече ...

Ето го и моето геройче :

Име : Илейн Лестър
Години : 18

Външен вид : Сянката на слънцето - Обсъждане и герои Ilein

Илейн не е много висока, но е стройна и добре сложена. Облича се с дълги бели рокли, като задължително добавя някакъв елемент в лилаво - просто обожава този цвят. Косите й са светло-руси, почти бели и страшно много подчертават езерно-сините й очи.

Характер :
Илейн е забалежително състрадателен и добър човек. Дори някой да й причинява болка не може да мрази. Най-силните отрицателни чувства, които може да изпитва към някого са неприязънта и съжалението. Да, русокоската счита, че да те съжаляват е унизително. Въпреки, че е добра, има лошия навик да не приема чуждо мнение освен своето. Инатлива е, което в комбинация със завидното й търпение е просто ужасяващо за опонентите й. Миловидния й и благ вид крият горещ темперамент, който тя доста трудно се е научила да овладява. Дори сега, след толкова години на обучение, се случва да избухне, когато най- малко трябва. Иначе е доста отвеяна и малко хаотична личност. Харесва изкуството и историята, но не се вълнува от точните науки. Именно затова и има склоннност да експериментира в различни области на приложната магия.

История : Илейн е родена в семейството на дребен благородник, който може само да си мечтае да присъства на пищните балове на краля. Въпреки това си остава факта, че момичето е със синя кръв. Магическите й наклонности се появяват още в ранна възраст и по взаимно съгласие на родителите й, те пращат момиченцето едва на три години в най-големия храм на Богинята на Светлината. Там Илейн се обучава в различни дисциплини на магията, като най-много усъвършенства тази на илюзията и енергията. Не я бива за лечителка, тъй като й е малко трудно по алхимия. Това обаче не пречи на Светлата майка (главната жрица) да я вземе под крилото си. Така момичето придобива някои предимства пред останалите послушници. Започва да посещава уроци по стари и мъртви езици, пеене, свирене на пиано, етикет и езда. Справя се с лекота с всички, като изключение прави пеенето. Илейн пее ужасно.
Дълги години дните й минават еднообразно - сутрин молебен, закуска, уроци по магия, след това почивка, уроци по някоя от светските науки, вечерна молитва, вечеря и прекарване на някоя скучна вечер над историческа книга. Но Светлата майка се разболява и решава да избере наследничката си. Естествено, това е Илейн. Но момичето не желае поста и споделя със Светлата майка желанието си да помага на бедните. Жената просълзена казва, че това е знак, че Илейн е истински вярваща, а не като повечето послушници ламтяща за обществено положение. Дава благословията си на момичето, както и солидна месечна издръжка, след което я изпраща из улиците на Лондон да помага на нуждаещите се ...

Допълнителни : Илейн няма никакви оръжия, но е изключително изкусен маг-илюзионист и чародей. Затова има много книги със заклинания, които пази в стаята си в храма. Любимото й животно е орелът, който за нея е символ на свободата.

Аз ще се включа. Само да питам каква точно е разликата м-у двете религии?

Да, и аз това искам да разбера. Иначе историята е супер и се включвам!

Йей, колко желаещи ^^ Главната разлика се състои във доктрините, които са характерни за двете религии - първата, тази на Богинята на Светлината, поддържа теорията, че във всеки грее пламъка на доброто. Тя закриля бедните, онеправданите и изтерзаните. Като структура се състои от главна жрица - Светлата майка, жрици из други храмове, носещи титлата Светъл лъч и послушници обучаващи се за такива.
Втората религия поддържа теорията, че всичко в този свят се дължи на избора на дадено същество и всеки има право на такъв. Дали да предпочете злото, или доброто, или пък да бездейства и обартно - сам да кове съдбата си. Служителите на тази религия са и мъже, и жени, докато при Богинята на Светлината са само жени. При бог Дулвен има един главен свещеник наречен "оден", на когото са подчинени всички останали свещеници и чираците, които се обучават за такива.

Име: Авалон Ланчестър
Години: 23

Сянката на слънцето - Обсъждане и герои Avalon

Външен вид: Авалон е класическото олицетворение на принц в кралския двор, излъчващ изящество и авторитет, въплъщение на властта в най-чистата и форма. Тялото му е стройно и тренирано, с широки рамене и винаги изправена фигура. Червеникаво-черната му коса се спуска надолу под раменете му, обича да я носи спусната и да я оставя да се разстила по гърбът му. Очите, както и чертите му са леко остри, с характерната за всеки принц лека надменност и ирония в тях. Цветът им се мени от светлината, но най-често са тъмни, с леки червеникави отблясъци под светлината от факлите. Облича се в дълги плащове с качулки, с които прикрива повечето от лицето си и единствено косата му е тази която се показва навън. Има малка, добре оформена брадичка.

Характер: Мъжът израства в кралското семейство на Великобритания, и това си личи във всяко негово движение и дума. Винаги говори премерено, не прекалява с коментарите и предпочита събеседниците му сами да водят разговор, издавайки по този начин голяма част от информацията, която му е нужна. Авалон харесва положението си, често се възползва от него и не крие удоволствието, което изпитва от това да заповядва. От друга страна обаче има изключително чувство за чест, обича родината си и е готов да умре за нея. Когато говори, колкото и рядко да е това обича да усеща вниманието и контрола, който има над публиката. Контролира емоциите си и разчита на хладната си преценка, но когато реши, че някой е виновен трудно нещо може да го разубеди. Готов е на крайни действия за да постигне целите си.

История: Авалон Ланчестър, втори син на крал Едуард Шести Ланчестърски, заместник гланокомандващ армията на Великобритания. Това е титлата, която Авалон започва да носи след навършване на пълнолетието си. Той е второ дете в семейството на краля, по-малкият брат на Джим Ланчестър. Брат му е с две години по-голям но двамата са коренно различни. Израствайки не спират да се карат и разбира се по-големият винаги се налага, което кара Авалон да израстне като по-затворен и тих образ. Детството му протича в непрестанни уроци по военно майсторство, фектовка, граматически упражнения от най-видните професори на кралството. Като малък няма свободата често да напуска замъкът на родителите си и това се е отбелязало в по-нататъчните му увлечения - започва да скита по улиците на Лондон, прикривайки същността си, старае се да избягва разкриването си, но на моменти се изкушава и открито се забавлява с това кой е. Говори се, че поданиците го обичат повече от брат му и след смъртта на баща им, който от месеци влошава здравето си, ще го подкрепят ако предяви някакви претенции към трона.

Име: Андариел Соннелион (Sonnielion - Demoness of hate)

Години: 24

Външен вид: Андариел е с черна коса, със сребристо-сини отблясъци. Очите й са сребристи, а когато се ядоса или развълнува, стават жълти. Устните й са плътни, бледо розови. Средно висока е, а тялото й е стегнато и красиво. Соннелион най-често носи прилепнали дрехи, тъй като са най-удобни при битка. Винаги е покрита с черен плащ, с който може да се скрива в сенките.

Характер: Андариел е с много противоречив характер. Едновременно нежна и безмилостна, трудно се разбира с хората. Чувствата й са крайни – мрази силно и обича страстно. Презира всички, които не са с аристокрастично потекло. Соннелион не понася глупостта и колебанието. Почти винаги действа импулсивно, трудно сдържа гнева си. Не позволява да й противоречат и трудно приема нечие друго мнение. Андариел е студена към непознатите, но ако човекът срещу нея й допадне, може да бъде и мила.

История: Родена в един от най-старите благороднически родове, от малка Андариел получавала това, което иска. Още от дете тя общувала само с децата на другите аристократи и постепенно образували затворена група, като се наричали Избранниците. Всеки един от тях почитал бог Дулвен, а някои били изпращани за обучение в храмовете му. От девет годишна Андариел започнала тренировки, които включвали бой с две рапири, кама, мечове. Освен това я обучавали на издръжливост, концентрация, бързина, по-голяма сила и всичко, което би й било нужно в битка. На десетия си рожден ден разбира, че може да прави магии. От този ден започва обучение при един от най-добрите черни магьосници – Адрамалек. Всеки член на семейството й бил негов ученик. Всяка магическа тренировка я изтощавала много, но едновременно с това я правела по-силна. С времето Адрамалек я посветил в изкуството на тъмнината, което тя копнеела да умее до съвършенство. Затова влагала всичко от себе си, за да научи повече. Когато станала на петнадесет, учителят й подарил меч, изтъкан от черна магия, когото тя наричала Балберит. Той притежавал изключителна сила, която щяла да се отключи, когато Андариел навърши пълнолетие. Дните й минавали в тренировки и срещи с Избранниците. Когато станала на шестнадесет, Соннелион се влюбила в по-големият с три години от нея Сариел (2). Две години тя крила любовта си. На осемнадесетия си рожден ден му признала. Родителите й не го одобрили, защото му се носело име на безделник, който използва жените и само харчи парите на баща си. Затова двамата избягали тайно. В продължение на десет месеца обикаляли Англия, като Андариел продължавала да се вижда с Адрамалек, за да я обучава. Сариел имал достатъчно средства, за да живеят охолно. Той купил красиво имение в една малка провинция и се нанесли в него. Животът им бил като приказка, а любовта им – по-силна от всичко. Един ден двамата се разхождали в гората. Свечерявало се. Изведнъж се чул шум от стъпки. И Андариел и Сариел били добре обучени бойци. Били обградени от десетина непознати мъже. Един от тях обяснил, че са тук по заповед на бащата на Соннелион и искат да върнат момичето в дома й. Тя отказала категорично. Започнала битка, но двамата не можели да се справят с превъзхождащия ги по брой враг. Сариел бил тежко ранен и нападателите го отвлекли, а Андариел успяла да избяга. Единственото нещо, което искала, било да си върне любимия. В продължение на години се отитвала да го спаси от затвора, в който го бил тикнал баща й, но без успех. Точно преди да навърши двадесет и четири години, научила, че Сариел е издъхнал. Вече нищо нямало смисъл...

Допълнителни: Говори се, че мечът на Андариел – Балберит, е изкован в самите огньове на Ада. Това, разбира се, е само легенда. Силата му обаче наистина е огромна. Може да бъде използвана само от този, на когото оръжието е поверено. Когато навършва осменадесет, силата на меча и нейната сила се сливат в едно.

За сега РП-то ще бъде само между Sh7d0w и ShaDow_MiSt. Когато темата е отворена и за другите потребители, ще съобщим.