Следа

Гората бе необичайно притихнала. Нямаше го обичайното свирене на щурците или тихото гукане на някоя птица. Асмира следваше следата и от време на време неспокойно се оглеждаше. Махакос вървеше до нея настръхнал. Тигърът явно също усещаше нещо.
Елфата не спираше да се чуди какво е оставило подобни отпечатъци. Съдейки по дълбочината им и изпочупените клони наоколо трябваше да е огромно. Рафа вече бе видяла подобни в Ласус няколко дена по-рано. Един от ловците на императора ги беше донесъл. Беше споменал и нещо за изчезнали хора от близките села. В началото се предполагаше, че е поредното същество от гората Страро, но старите жреци-пазители бързо отхвърлиха подобни слухове. Скоро след това се натъкнаха на следи водещи към Сикут. И тъй като не знаеха дали това не е поредната черна магия на местните чародеи, която бе излязла извън контрол или пък нарочно бе насочена срещу Лапсус, Асю беше изпратил херцогинята на разузнаване. И без това само се чудеше как да я разкара от двореца, мрачно си помисли Асмира.
Тук следата беше съвсем прясна, но жената никъде не усещаше никъде магическо присъствие. Което я тревожеше. Явно щяха да имат работа с нещо по-сериозно от някое заклинание. Докато размишляваше, изведнъж усети, че Махакос се спрял малко по-назад. Душеше усилено из въздуха, но отказваше да отговори на въпросите отправени му от елфата. Все така настръхнал и леко ръмжащ, тигърът бързо тръгна напред. Рафа го последва като в движение извади една кама.
Двамата спяха рязко. Миризмата на прясна кръв се носеше из цялото място, а Асмира не можеше да помръдне. Сякаш някой си беше устроил касапница с горските животни. И не само с тях установи след по-внимателен оглед херцогинята. Студени тръпки пробягаха през цялото й тяло. Що за създание беше причинило това?

Диаболика беше приела формата на черен кон. В допълнение беше омагьосала копитата и очите си, от които излизаха ярки пламъци. Беше изключително доволна от магията, въпреки че й трябваха около два часа, за да възстанови силата си. Премина през Лапсус и Венети без много премеждия, като се изключат няколко диви животни, сметнали, че тя е подходяща вечеря. Мрачните гори на Сикут й липсваха. Когато премина границата, наситеният с магия въздух я замая. Никъде из цял Терити нямаше място, където магическите сили да бяха така наситени...след себе си Лъст оставяше земята опожарена. От известно време усещаше нечие познато присъствие и затова не спираше да препуска с огромна скорост. Нещо в гората обаче не беше нормално. Нямаше вятър, цареше мъртвешка тишина. Тя намали ход и спря, за да се огледа. Тревата около нея лумна в пламъци. "Май попрекалих с този огън" - помисли си тя, тъпчейки с копита останалите пламъчета. Изведнъж чу далечен много тих шум. Продължи предпазливо напред. Картината, която се разкри пред нея, я стъписа: по средата на една поляна, също толкова изумени, стояха херцогиня Рафа и някакъв тигър, а пред тях земята беше осеяна с трупове на животни и всякакви същества, целите изплискани с кръв и разкъсани. Диаболика се приближи и прошепна:
- Май някой тук доста се е забавлявал...поне да знаех и аз да дойда...
Асмира се сепна и на секундата се обърна в посока на гласа, който чу, а тигърът се озъби, готов да нападне...

Асмира гледаше шокирана съществото пред себе си. Какво в името на боговете беше това? За миг се почуди дали това беше виновникът за касапницата наоколо, но в този момент се сети за думите на коня - поне да знаех и аз да дойда. Пък и кордата й не даваше признаци, че я грози опасност...
Въпреки всичко елфата отскочи няколко крачки назад стиснала здраво камата си в едната ръка, а в другата държеше Ноеми, готова да я хвърли към противника, ако се наложи. Белият тигър до нея настоятелно ръмжеше. Рафа внимателно се вгледа в звярът пред себе си. Говорещи коне не съществуваха. Още по-малко такива с горящи копита. Тук имаше намесена някаква магия, което не трябваше да я изненадва при положение, че се намираха в Сикут...
- Що за създание си ти? - високо се провикна херцогинята...

Диаболика започна да се смее. Или поне се опита, но излезе само странен пръхтящ звук.
- Съжалявам, че ви уплаших, херцогиньо Рафа. Това съм аз, Лъст. - тя тропна с копито и направи лек поклон.
Асмира гледаше невярващо коня пред нея.
- Това е единственото нещо, което съм наследила от баща си. Мога да се превърна в каквото поискам...доста е забавно. Е, коства ми малко повече усилия, но пък си струва. - гласът й беше дълбок, сякаш идващ не от този свят. - А огънят...е, реших да завърша зловещия си вид. - пламъците се засилиха и Диаболика се приближи към другата жена.

Асмира инстинктивно отстъпи назад. Лъст? Името за миг се завъртя из мислите й. Диаболика Лъст, онази жена, с която се запозна преди няколко месеца в Инжур... И онази провалена мисия.
Тигърът до нея продължаваше тихо да ръмжи. Рафа не можеше да го вини - самата тя не отпускаше ръка от оръжието си, независимо, че с Диаболика бяха завързали едно многообещаващо познанство. Все пак бяха в Сикут, можеше да се окаже някакъв капан. Немалко разузнавачи се бяха оплитали в магиите на местните чародеи...
Елфата просто не знаеше какво да каже. Стоеше и продължаваше да гледа невярващо конят пред себе си. Тогава думите сами изскочиха:
- Случайно да знаеш какво е предизвикало това клане тук?

Диаболика огледа ужасяващата гледка пред себе си. Приближи се до един труп и започна да разглежда раните му.
- Каквото и да е, не съм го срещала преди. Прилича ми на някакво животно...но колко голямо животно може да причини това?
Замислена, тя започна да обикаля, тропайки тихо с копита.
- Ох, омръзна ми от това тропкане - каза тя, съсредоточавайки цялата си сила, за да се преобрази обратно в човек. След миг Лъст се строполи на земята, дишайки тежко.
- Добре ли си? - попита Асмира, гледайки притеснено жената.
- Да...просто тези трансформации ми костват повече усилия...
Магьосницата продължи да лежи на земята. Беше усъвършенствала уменията си в черната магия и лесно можеше да потвърди, че касапницата пред нея нямаше нищо общо с което и да било тъмно заклинание.
- Прекарала съм почти целия си живот в Сикут и никога не съм виждала нещо подобно. Следите от зъби, отпечатъците от лапи...всичко това е различно от съществата, които бродят по тези места... - каза Диаболика тихо и продължи да оглежда и докосва труповете и кървавите следи.